Съдържание
Срещата с Карл Роджърс е повратната точка в целия ми живот. Няма друго събитие в него, което да е повлияло толкова силно и ясно на моята лична и професионална съдба. През есента на 1986 г., заедно с 40 колеги, участвах в интензивна комуникационна група, която се провеждаше в Москва от водещия представител на хуманистичната психология Карл Роджърс. Семинарът продължи няколко дни, но промени мен, моите идеи, привързаности, нагласи. Той работеше с групата и в същото време беше с мен, чу и ме видя, даде ми шанс да бъда себе си.
Карл Роджърс вярваше, че всеки човек заслужава внимание, уважение и приемане. Тези принципи на Роджърс станаха основата на неговата терапия, на неговия „личностно-центриран подход“ като цяло. За работата си, базирана на тези на пръв поглед изключително прости идеи, Карл Роджърс е номиниран за Нобелова награда за мир през 1987 г. Новината за това идва при него, когато е в смъртна кома.
Най-голямата човешка заслуга на Карл Роджърс според мен се крие във факта, че той успя да извърши с личността си сложната вътрешна работа да стане homo humanus – хуманен човек. Така той отвори за много хора „лабораторията на хуманизма”, през която минава всеки, който се стреми да установи първо в себе си, а след това и в отношенията на другите хора pax humana – хуманният свят.
Неговите дати
- 1902: Роден в предградието на Чикаго.
- 1924-1931: Земеделско, богословско образование, след това – MS, Ph.D. по психология от Учителския колеж, Колумбийския университет.
- 1931: Клиничен психолог в Центъра за помощ за деца (Рочестър).
- 1940-1957: Професор в Щатския университет в Охайо, след това в Чикагския университет.
- 1946-1947: президент на Американската психологическа асоциация.
- 1956-1958: президент на Американската академия на психотерапевтите.
- 1961: Един от основателите на Американската асоциация за хуманистична психология.
- 1968: Открива Центъра за изследване на човека в Ла Хола, Калифорния. 1969: Неговият документален филм „Пътуване в себе си“, за работата на психотерапевтична група, печели „Оскар“.
- 1986: Провежда интензивни комуникационни групи с психолози в Москва и Тбилиси.
- 14 февруари 1987 г.: умира в Ла Хола, Калифорния.
Пет ключа към разбирането:
Всеки има потенциал
„Всички хора имат способността да изграждат живота си по такъв начин, че това да им доставя лично удовлетворение и в същото време да е конструктивно в социално отношение.” Хората са склонни да се развиват в положителна посока. Това не означава, че ще бъде така, но всеки се ражда с такъв потенциал. Като дете Роджърс наблюдава много естествен живот, по-специално развитието на пеперуди. Може би благодарение на разсъжденията върху тяхната трансформация се ражда неговата хипотеза за човешкия потенциал, подкрепена по-късно от психотерапевтичната практика и научни изследвания.
слушай да чуеш
„Няма значение колко дълбоко или повърхностно говори човек, аз го слушам с цялото внимание, старание, на което съм способен.” Говорим много, но не се слушаме и не се чуваме. Но усещането за нечия ценност, значимост възниква в отговор на вниманието на друг човек към нас. Когато ни чуят, бариерите се премахват – културни, религиозни, расови; има среща на човека с човека.
Разберете другия човек
„Основното си откритие бих формулирал по следния начин: осъзнах огромната стойност да си позволя да разбера друг човек.” Първата реакция към хората е желанието да ги оценят. Много рядко си позволяваме да разберем какво означават за него думите, чувствата, убежденията на друг човек. Но именно тази нагласа помага на друг да приеме себе си и своите чувства, променя нас самите, разкривайки нещо, което преди това ни е убягвало. Това е вярно и в психотерапевтичните отношения: решаващи са не специалните психологически техники, а положителното приемане, неосъждащата емпатия и истинското себеизразяване на терапевта и неговия клиент.
Отвореността е предпоставка за взаимоотношенията
„От моя опит с други, стигнах до заключението, че в дългосрочна връзка няма смисъл да се преструвам на някой, който не съм.” Няма смисъл да се преструвате, че обичате, ако сте враждебни, да изглеждате спокойни, ако сте раздразнени и критични. Връзките стават автентични, пълни с живот и смисъл, когато се вслушваме в себе си, отворени са към себе си и следователно към партньора. Качеството на човешките взаимоотношения зависи от способността ни да виждаме кои сме, да приемаме себе си, да не се крием зад маска – от себе си и от другите.
Помогнете на другите да станат по-добри
Създаването на атмосфера, в която можете открито да изразявате себе си, своите чувства, тоест благоприятна за човешкото развитие, е задача не само за психолозите. Трябва да се обслужва от всички, които познават социалните професии, да се насърчава от лични, семейни, професионални – с една дума, всякакви човешки взаимоотношения. Всеки от нас може да помогне за подобряването на другия в съответствие със собствените си намерения и цели.
Книги и статии от Карл Роджърс:
- Поглед към психотерапията. Формирането на човека” (Прогрес, Univers, 1994);
- „Консултиране и психотерапия” (Ексмо, 2000);
- „Свобода да учиш” (Sense, 2002);
- „Клиент-центриран подход в психотерапията” (Въпроси на психологията, 2001, № 2).