Тъмни часове на душата

Полина е незаменима в работата. Тя решава десетки малки и големи проблеми всеки ден. Тя също отглежда три деца, а близките смятат, че носи и съпруг, който не е много бърз. Полина не се оплаква, дори харесва такъв живот. Бизнес срещи, обучения, „изгаряне“ на договори, проверка на домашните, построяване на лятна къща, купони с приятели на съпруга й – целият този ежедневен калейдоскоп се формира в главата й като от само себе си.

Но понякога се събужда в четири сутринта... почти в паника. Той подрежда в главата си всичко неотложно, „горещо”, неизвършено. Как можеше да поеме толкова много? Няма да има време, няма да се справи – просто защото физически не е възможно! Тя въздъхва, опитвайки се да заспи, струва й се, че всичките й безброй афери се стоварват върху нея в сумрака на спалнята, притискат гърдите й... И тогава идва обичайното утро. Стоейки под душа, Полина вече не разбира какво й се е случило през нощта. Не първата година живее в екстремен режим! Тя отново става себе си, „истинска” – весела, делова.

На консултацията Филип говори за това, че е в напреднал рак. Той е зрял, уравновесен човек, реалист и гледа на живота философски. Той знае, че времето му изтича и затова реши да използва всеки оставен момент по начина, по който не е правил често преди болестта си. Филип усеща любовта и подкрепата на близките си: съпругата, децата, приятелите – живял е добър живот и не съжалява за нищо. Понякога го посещава безсъние – обикновено между два и четири часа сутринта. В полусън той усеща, че в него се натрупват объркване и страх. Той е обзет от съмнения: „Ами ако лекарите, на които вярвам толкова много, не могат да ми помогнат, когато започне болката?“ И той се събужда напълно… И на сутринта всичко се променя – като Полина, Филип също е объркан: в него участват надеждни специалисти, лечението е обмислено перфектно, животът му върви точно така, както го е организирал. Защо можеше да загуби присъствието си на ума?

Винаги съм бил очарован от тези тъмни часове на душата. Къде отива чувството за самоконтрол, което обикновено ни кара да вървим през деня? Защо ни оставя в глухата нощ?

Според когнитивните психолози всеки от нас има средно около два пъти повече положителни мисли („Добър съм“, „Мога да разчитам на приятелите си“, „Мога да го направя“), отколкото отрицателни („Аз съм провал“, „никой не ми помага“, „за нищо не ставам“). Нормалното съотношение е две към едно и ако силно се отклоните от него, човек рискува да изпадне или в хипертрофирания оптимизъм, характерен за маниакалните състояния, или, обратно, в песимизма, характерен за депресията. Защо преминаването към негативни мисли толкова често се случва посред нощ, дори ако не страдаме от депресия в нормалния си дневен живот?

Традиционната китайска медицина нарича тази фаза на съня „час на белите дробове“. А областта на белите дробове, според китайската поетична идея за човешкото тяло, е отговорна за нашата морална сила и емоционален баланс.

Западната наука предлага много други обяснения за механизма на раждането на нашите нощни тревоги. Известно е, че мозъкът, оставен на празен ход, започва да се тревожи за бъдещето. Той става тревожен като кокошка, която е изгубила пиленцата си от поглед. Доказано е, че всяка дейност, която изисква нашето внимание и организира мислите ни, подобрява нашето благосъстояние. И в глухата нощ мозъкът, първо, не е зает с нищо, и второ, е твърде уморен, за да решава задачи, които изискват концентрация.

Друга версия. Изследователи от Харвардския университет са изследвали промените в човешкия сърдечен ритъм през целия ден. Оказа се, че през нощта балансът между симпатиковата (отговорна за скоростта на физиологичните процеси) и парасимпатиковата (контролираща инхибирането) нервна система временно се нарушава. Изглежда, че това ни прави по-уязвими, предразположени към различни неизправности в организма – като астматични пристъпи или сърдечни удари. Всъщност тези две патологии често се появяват през нощта. И тъй като състоянието на сърцето ни е свързано с работата на мозъчните структури, отговорни за емоциите, такава временна дезорганизация може да предизвика и нощни ужаси.

Не можем да избягаме от ритмите на нашите биологични механизми. И всеки трябва да се справя с вътрешните сътресения по един или друг начин през тъмните часове на душата.

Но ако знаете, че тази внезапна тревожност е просто пауза, програмирана от тялото, ще бъде по-лесно да я преживеете. Може би е достатъчно само да си спомним, че слънцето ще изгрее сутрин и нощните призраци вече няма да ни изглеждат толкова страшни.