15h30:
„Не издържам повече, натискам бутона, за да дойде да ме види. Акушерката (винаги една и съща) ме пита дали искам епидурална. Макар че не го исках в началото, казах да. Тя ме аускултира, шията е на 3-4 см. Тя ме моли да взема нещата за бебето, мъглата и се връща да ме вземе след 15 минути.
15h45:
Пристигнах в родилната зала, облякох риза, а Себастиен палто на аптека. Céline подготвя материала за епидуралната анестезия. Тя ми връща инфузията два пъти, още от първия кадър ми липсва! „Имаш красиви вени, но кожата е твърда…“ Имам и красива синина. Дават ми да пия лекарство, което предотвратява повръщането поради контракции, едва преглъщам получавам гадене... но бързо спира.
16h15:
Пристига анестезиологът, изглежда студен и дистанциран, но в същото време носи голяма отговорност. Себастиен трябва да излезе. Селин ме успокоява, държи ме за ръка, помага ми да дишам и ми обяснява какво се случва. Сложих епидуралната, усещам "дзен" и думата е слаба! Аз съм "висок" и се смея през цялото време... За да бъда спокоен, аз съм и дишам дълбоко. Аз съм на 5-6см, хайде бебчо, идва скоро. Обсъждаме със Себастиен, а също и със Селин, не усещам всички контракции и съм добре.
19h00:
Аз съм на 9 см, получавам антибиотика, защото счупих торбичката преди повече от 12 часа. Оставяме бебето да се ангажира малко самостоятелно, нямам търпение да го имам срещу мен.
20h00:
Селин приключва смяната си и Мариз е тази, която поема управлението. Бих искал да е същият човек, но тя трябва да свърши работа един ден. Новата акушерка изпразва пикочния ми мехур, за да улесни преминаването.
21h00:
Мариз ми казва, че е добре, мога да натискам. Тя ме кара да духам в балон, който Себастиен щипе. Тя също ме кара да държа щангите настрани, но не мога да го направя с предните, много са далеч. Тя вижда главичката на бебето, но то трудно може да дойде. Звъни на дежурния гинеколог да използва вендузата, малко се паникьосвам. Не искам бебето ми да минава през това. Всичко е готово при нужда, вендузата е извадена. Гинекологът идва много спокоен, обляга се на коленете ми, поставени в стремената... Това кара ли бебето да излезе по-бързо??? Концентрирам се, влагам всичките си сили и накрая бебето започва.