Страдате ли от редовна болка или ще имате еднократна медицинска процедура, която обещава дискомфорт? Помолете партньор да бъде там и дръжте ръката ви: вероятно е, когато любим човек ни докосне, нашите мозъчни вълни са синхронизирани и в резултат се чувстваме по-добре.
Помислете за детството си. Какво направихте, когато паднахте и наранихте коляното си? Най-вероятно те се втурнаха към мама или татко, за да ви прегърнат. Учените смятат, че докосването на любим човек наистина може да излекува, не само емоционално, но и физически.
Невронауката вече е достигнала до точката, която майките по света винаги са усещали интуитивно: докосването и съпричастността помагат за облекчаване на болката. Това, което майките не знаеха, е, че докосването синхронизира мозъчните вълни и че това най-вероятно води до облекчаване на болката.
„Когато някой друг сподели болката си с нас, в мозъка ни се задействат същите процеси, сякаш ние самите изпитваме болка“, обяснява Симоне Шамай-Цури, психолог и професор в университета в Хайфа.
Симоне и нейният екип потвърдиха този феномен, като проведоха серия от експерименти. Първо, те тестваха как физическият контакт с непознат или романтичен партньор влияе на възприемането на болката. Факторът на болката е причинен от излагане на топлина, което се усеща като малко изгаряне на ръката. Ако субектите в този момент се държаха за ръце с партньор, неприятните усещания се понасяха по-лесно. И колкото повече партньорът им съчувстваше, толкова по-слабо оценяваха болката. Но докосването на непознат не даде такъв ефект.
За да разберат как и защо работи това явление, учените са използвали нова технология за електроенцефалограма, която им позволява едновременно да измерват сигнали в мозъците на субектите и техните партньори. Те открили, че когато партньорите се държат за ръце и един от тях изпитва болка, техните мозъчни сигнали се синхронизират: светват едни и същи клетки в едни и същи области.
„От дълго време знаем, че държането на ръката на друг е важен елемент от социалната подкрепа, но сега най-накрая разбираме какво е естеството на този ефект“, казва Шамай-Цури.
За да обясним, нека си спомним огледалните неврони – мозъчни клетки, които се вълнуват и когато ние самите правим нещо, и когато само наблюдаваме как друг извършва това действие (в този случай ние самите получаваме малко изгаряне или виждаме как партньорът го получава). Най-силна синхронизация се наблюдава именно в областта на мозъка, съответстваща на поведението на огледалните неврони, както и в тези, където пристигат сигнали за физически контакт.
Социалните взаимодействия могат да синхронизират дишането и сърдечната честота
„Може би в такива моменти границите между нас и другите са замъглени“, предполага Шамай-Цури. "Човек буквално споделя болката си с нас и ние отнемаме част от нея."
Друга серия от експерименти беше проведена с помощта на fMRI (функционален магнитен резонанс). Първо беше направена томограма на партньора, който изпитваше болка, а любимият го хвана за ръката и съчувства. След това сканираха мозъка на симпатизан. И в двата случая е установена активност в долния париетален лоб: областта, където се намират огледалните неврони.
Партньорите, които са изпитвали болка и които са били държани за ръка, също са имали намалена активност в инсулата, частта от мозъчната кора, отговорна, наред с други неща, за изпитването на болка. Техните партньори не са имали никакви промени в тази област, тъй като не са изпитвали физически болка.
В същото време е важно да се разбере, че самите сигнали за болка (учените наричат това болезнено възбуждане на нервните влакна) не са се променили – промениха се само усещанията на субектите. "И силата на удара, и силата на болката остават същите, но когато "посланието" влезе в мозъка, се случва нещо, което ни кара да възприемаме усещанията като по-малко болезнени."
Не всички учени са съгласни със заключенията, направени от изследователския екип на Шамай-Цури. Така шведската изследователка Юлия Сувилехто смята, че можем да говорим повече за корелация, отколкото за причинно-следствена връзка. Според нея наблюдаваният ефект може да има и други обяснения. Една от тях е реакцията на тялото към стреса. Когато сме стресирани, болката изглежда е по-силна, отколкото когато се отпускаме, което означава, че когато партньор ни хване за ръка, ние се успокояваме – и сега не ни боли толкова много.
Изследванията също така показват, че социалните взаимодействия могат да синхронизират дишането и сърдечния ни ритъм, но може би отново, защото да бъдем около любим човек ни успокоява. Или може би защото докосването и емпатията сами по себе си са приятни и активират области на мозъка, които дават „обезболяващ“ ефект.
Каквото и да е обяснението, следващия път, когато отидете на лекар, помолете партньора си да ви прави компания. Или мама, като в добрите стари времена.
мамб