Могат ли всички хора да изпитват едни и същи емоции? Да и не. Изучавайки езиците на народите по света, учените са открили разлики както в имената на емоциите, така и в това, което разбираме под тези имена. Оказва се, че дори универсалните човешки преживявания в различните култури могат да имат свои нюанси.
Речта ни е пряко свързана с мисленето. Дори съветският психолог Лев Виготски твърди, че най-висшите форми на психологическо общуване, присъщи на човека, са възможни само защото ние, хората, с помощта на мисленето като цяло отразяваме реалността.
Израствайки в определена езикова среда, ние мислим на родния си език, избираме имена на предмети, явления и чувства от неговия речник, научаваме значението на думите от родители и „сънародници“ в рамките на нашата култура. А това означава, че въпреки че всички сме хора, може да имаме различни идеи, например за емоциите.
„Въпреки че я наричаш роза, поне не…“
Как ние, като хора от различни култури, мислим за основните емоции: страх, гняв или, да речем, тъга? Много различно, казва д-р Джоузеф Уотс, научен сътрудник от Университета в Отаго и участник в международен проект за изследване на междукултурното разнообразие от емоционални концепции. Изследователският екип на проекта включва психолози от Университета на Северна Каролина (САЩ) и лингвисти от Института за естествени науки Макс Планк (Германия).
Учените са изследвали думи от 2474 езика, принадлежащи на 20 основни езикови семейства. Използвайки изчислителен подход, те идентифицираха модели на „колексификация“, явление, при което езиците използват една и съща дума за изразяване на семантично свързани понятия. С други думи, учените се интересуваха от думи, които означават повече от едно понятие. Например в персийски език същата словоформа „ænduh“ се използва за изразяване на скръб и съжаление.
Какво върви с мъката?
Създавайки огромни мрежи от колексификации, учените са успели да съпоставят понятията и техните именуващи думи на много езици по света и са открили значителни разлики в това как емоциите се отразяват на различните езици. Например в накх-дагестанските езици „скръбта“ върви ръка за ръка със „страх“ и „тревожност“. А в езиците тай-кадай, говорени в Югоизточна Азия, понятието „скръб“ е близко до „съжаление“. Това поставя под въпрос общите предположения за универсалния характер на семантиката на емоциите.
Въпреки това промяната в семантиката на емоциите има своя собствена структура. Оказа се, че езиковите семейства, които са в непосредствена географска близост, имат повече сходни „гледи“ за емоциите, отколкото тези, които са по-отдалечени една от друга. Вероятна причина е, че общият произход и исторически контакт между тези групи доведоха до общо разбиране на емоциите.
Изследователите също така откриха, че за цялото човечество има универсални елементи на емоционално преживяване, които могат да произтичат от общи биологични процеси, което означава, че начинът, по който хората мислят за емоциите, се формира не само от културата и еволюцията, но и от биологията.
Мащабът на проекта, новите технологични решения и подходи дават възможност да се разгледат по-широко възможностите, които се разкриват в тази научна посока. Уотс и неговият екип планират допълнително да проучат междукултурните различия в дефиницията и именуването на психичните състояния.
неназовани чувства
Езиковите и културните различия понякога стигат толкова далеч, че в речника на нашия събеседник може да има термин за чувство, което дори не сме свикнали да изолираме като нещо отделно.
Например на шведски „resfeber“ означава както тревожност, така и радостно очакване, които изпитваме преди пътуване. А шотландците са дали специален термин „тартала“ за паниката, която изпитваме, когато, запознавайки човек с другите, не можем да си спомним името му. Познато усещане, нали?
За да изпитаме срама, който изпитваме към друг, британците, а след тях и ние, започнахме да използваме израза „испански срам” (испанският език има своя собствена фраза за непряко смущение – „vergüenza ajena”). Между другото, на финландски също има име за подобно преживяване – „myötähäpeä“.
Разбирането на подобни различия е важно не само за учените. На работа или по време на пътуване много от нас трябва да общуват с представители на други култури, които говорят различни езици. Разбирането на разликата в мисленето, традицията, правилата на поведение и дори концептуалното възприятие на емоциите може да бъде полезно и в някои ситуации решаващо.