Глоеофилова ела (Gloeophyllum abietinum) снимка и описание

Глеофилова ела (Gloeophyllum abietinum)

Районът на uXNUMXbuXNUMXbразпространение на gleophillum ела е широк, но е рядък. У нас расте във всички райони на земното кълбо – в умерения пояс и в субтропиците. Предпочита да се установи на иглолистни дървета - ела, смърч, кипарис, хвойна, бор (обикновено расте върху мъртва или умираща дървесина). Среща се и по широколистни дървета – дъб, бреза, бук, топола, но много по-рядко.

Елата Gleophyllum причинява кафяво гниене, което се развива много бързо и обхваща цялото дърво. Тази гъбичка може да се засели и върху обработена дървесина.

Плодните тела са представени от шапки. Гъбата е многогодишна, зимува добре.

Шапките – полегнали, приседнали, много често слети една с друга. Те са широко прикрепени към субстрата, образувайки ветрилообразни образувания. Размери на шапките – до 6-8 см в диаметър, ширина – до 1 см.

При младите гъби повърхността е леко кадифена, наподобяваща филц, в зряла възраст е почти гола, с малки бразди. Цветът е различен: от кехлибарен, светлокафяв до тъмнокафяв, кафяв и дори черен.

Хименофорът на гъбата е ламеларен, докато плочите са редки, с мостове, вълнообразни. Често скъсано. Цвят – светъл, белезникав, след това – кафяв, със специфичен налеп.

Пулпата е влакнеста, има червеникаво-кафяв цвят. Тя е по-плътна по ръба, а капачката, съседна на горната страна, е хлабава.

Спорите могат да бъдат с различна форма – елипсовидни, цилиндрични, гладки.

Gleophyllum fir е негодна за консумация гъба.

Подобен вид е приемният глеофилум (Gloeophyllum sepiarium). Но в елхата gleophyllum цветът на капачките е по-наситен (в приема е светъл, с жълтеникав оттенък по краищата) и няма купчина върху него. Освен това при Gleophyllum fir, за разлика от нейния роднина, плочките на хименофора са по-редки и често се разкъсват.