HDL – „добрият“ холестерол, но не винаги помага

Инфаркт може да се случи и при хора, които имат високи нива на така наречения добър холестерол. Разберете защо HDL не винаги ни предпазва ефективно от атеросклероза и какви тайни все още крие от нас.

  1. В общоприетия език холестеролът се разделя на „добър“ и „лош“.
  2. Всъщност една част се счита за неблагоприятна, докато за другата всъщност се говори само в положителен контекст
  3. Това обаче не е съвсем вярно. „Добрият“ холестерол може да бъде и вреден
  4. Повече актуална информация можете да намерите на началната страница на Onet.

Холестеролът има много имена! Една от най-известните му форми, срещащи се в човешкото тяло, е така нареченият HDL (съкращение от липопротеин с висока плътност), наричан от лекарите добър холестерол. Проучванията показват, че високата му концентрация в кръвта има защитен ефект, намалявайки риска от развитие на атеросклероза, което е сериозно заболяване на артериите, което може да доведе до инфаркт или инсулт.

За съжаление, това не означава, че всеки, който има много HDL частици в кръвта си, може да бъде спокоен и напълно да забрави за риска от атеросклероза.

Добър холестерол и риск от инфаркт

Въпреки че съвременните учени и лекари вече знаят доста за HDL холестерола, те признават, че неговите молекули все още крият много тайни.

– От една страна, епидемиологични и популационни проучвания винаги показват, че хората с висок HDL холестерол имат по-малко случаи на коронарна болест на сърцето (по-нисък риск), а хората с ниски нива на HDL имат по-често коронарна болест на сърцето (по-висок риск). От друга страна, знаем от практиката, че инфаркт може да се получи и при хора с високи нива на HDL. Това е парадокс, защото горепосочените епидемиологични проучвания показват друго – казва проф. Барбара Цибулска, лекар, който се занимава с профилактика на сърдечно-съдови заболявания в продължение на много години, изследовател в Института по храните и храненето (IŻŻ).

  1. Симптоми на висок холестерол

Така че в крайна сметка всичко зависи от конкретния случай.

– И наистина за състоянието на HDL частиците при даден пациент. При някои хора HDL ще бъде висок и благодарение на това те ще избегнат инфаркт, тъй като структурата на HDL частиците ще гарантира правилното им функциониране, а при други, въпреки високия HDL, рискът от инфаркт ще бъде висок, поради до неправилната структура на HDL молекулата – обяснява проф. Барбара Цибулска.

Има ли лекарства, които повишават добрия холестерол?

В момента медицината разполага с лекарства, които ефективно намаляват концентрацията на LDL в кръвта, което намалява риска от коронарна болест на сърцето, а следователно и нейното клинично усложнение, което е инфаркт.

Въпреки това, след разработването на лекарства за понижаване на LDL, учените не почиват на лаврите си. Те също така от дълго време се опитват да разработят лекарства, които да повишат нивата на добрия холестерол.

– Тези лекарства са разработени, но въпреки повишаването на нивата на HDL холестерола, употребата им не е намалила риска от коронарна болест на сърцето. Оказва се, че HDL фракцията е много хетерогенна, т.е. състои се от много различни молекули: по-малки и по-големи, съдържащи повече или по-малко протеин, холестерол или фосфолипиди. Така че няма един HDL. За съжаление все още не знаем кой точно вариант на HDL има антиатеросклеротични свойства и как да увеличим концентрацията му в кръвта, признава проф. Барбара Цибулска.

Тук си струва да обясним какъв точно е антиатеросклеротичният ефект на HDL.

– HDL частиците също проникват през артериалната стена, но ефектът им е напълно различен от този на LDL. Те имат способността да вземат холестерола от артериалната стена и да го пренасят обратно в черния дроб, където се превръща в жлъчни киселини. Следователно HDL е важен елемент от механизма за обратна връзка в баланса на холестерола в организма. Освен това HDL има много други антиатеросклеротични ефекти. Но най-важното е обратният транспорт на холестерола от артериалната стена към черния дроб – подчертава проф. Барбара Цибулска.

Както можете да видите, черният дроб играе важна роля в този процес.

– LDL се произвеждат в кръвообращението от липопротеини, наречени VLDL, които се произвеждат в черния дроб, докато HDL се произвеждат директно в черния дроб. Следователно те не преминават в кръвта директно от консумираната храна, както много хора погрешно смятат – казва експертът IŻŻ.

Искате ли допълнително да подпомогнете стабилизирането на нивата на холестерола? Опитайте холестеролова добавка с гъби Шийтаке или Нормален холестерол – хранителна добавка Panaseus, която има благоприятен ефект върху кръвоносната система.

Добър холестерол: защо не винаги помага?

За съжаление, има доста възможни причини за неефективността на HDL в борбата срещу атеросклерозата.

– Различни заболявания и дори възрастта правят HDL частиците дисфункционални и дефектни. Губят своите антиатеросклеротични свойства, вкл. такъв е случаят при хора с диабет, затлъстяване или коронарна болест на сърцето. Някои автоимунни заболявания също могат да нарушат активността на HDL, предупреждава проф. Барбара Цибулска.

Следователно, дори когато някой има висок HDL, той не може да се чувства напълно в безопасност.

– HDL частиците може да не са в състояние да приемат холестерола от стената на артерията или може да нямат антиоксидантните свойства, които предотвратяват окисляването на LDL холестерола. Както знаете, окислената му форма е най-атерогенна (атерогенна) – казва проф. Барбара Цибулска.

Прогонете атеросклерозата: значението на физическата активност

За щастие има и оптимистични новини от света на науката по отношение на HDL, като например факта, че повишената физическа активност генерира активни, антиатеросклеротични HDL частици.

– За да постигнете този ефект, всичко, от което се нуждаете, е поне 30 минути аеробни упражнения на ден, като плуване, бързо ходене или колоездене. Това е много важна новина, защото досега нито едно лекарство не може да го направи. Концентрацията на HDL трябва да се повиши особено при хора със сърдечно-съдови заболявания – казва проф. Барбара Цибулска.

Експертът предполага, че за да се повиши концентрацията на HDL, освен увеличаване на физическата активност, Европейското дружество по кардиология препоръчва също: намаляване на консумацията на трансмастни киселини, отказване от тютюнопушене, намаляване на консумацията на монозахариди и дизахариди (прости захари) и тегло намаляване.

Но според проф. Цибулска Човек не може да си прави илюзията, че дори един добре функциониращ HDL е в състояние да поправи всички щети, причинени от повишеното ниво на LDL холестерол, което продължава много години.

– Ето защо е важно да се предотврати повишаването на LDL холестерола от детството (чрез правилно хранене), а ако е повишен, е необходимо да се намали (чрез диетичен контрол и лекарства). Лекарствата могат дори да предизвикат частична регресия, т.е. намаляване на обема на атеросклеротичната плака, но се засяга само нейната липидна (холестеролова) част. Тогава холестеролът от плаката намалява – казва проф. Барбара Цибулска.

Това е особено важно по отношение на младите атеросклеротични плаки, тъй като те най-често се разрушават и причиняват опасни съсиреци (които могат да блокират притока на кръв и да доведат до инфаркт или инсулт).

„Това е така, защото младите плаки имат много холестерол в тях, но все още нямат фиброзна обвивка, която да ги предпазва от кръвния поток. Що се отнася до старите, калцирани, фиброзни плаки, те също могат да намалеят, но само в холестеролната част – казва експертът IŻŻ.

Неизбежно при младите хора атеросклеротичните плаки обикновено също са млади. Но има изключения от това правило. За съжаление, те също могат да имат напреднали атеросклеротични плаки.

– Преждевременният инфаркт при хора в млада възраст може да бъде следствие от фамилна хиперхолестеролемия. При такива хора атеросклерозата се развива практически от детството, тъй като артериите са постоянно под въздействието на високи нива на холестерол. Ето защо всички, особено хората с фамилна обремененост с преждевременни сърдечно-съдови заболявания, трябва да изследват кръвния си холестерол, препоръчва проф. Барбара Цибулска.

  1. Симптоми на фамилна хиперхолестеролемия, които всеки трябва да знае [ОБЯСНЕНО]

Добър и лош холестерол: какви са стандартите?

Когато сте наясно с рисковете, свързани с неадекватните нива на холестерола, е важно да знаете праговете на алармата, свързани с това.

– Смята се, че нивото на LDL холестерол в кръвта е безопасно за здравето е под 100 mg/dL, т.е. под 2,5 mmol/L. Вероятно обаче оптималното ниво за здравето е още по-ниско, под 70 mg/ dL. В случай на сърдечно-съдови заболявания, включително коронарна болест на сърцето (анамнеза за миокарден инфаркт или инсулт), диабет или хронично бъбречно заболяване, е желателно нивата на LDL холестерол да се поддържат под 70 mg/dL – съветва проф. Барбара Цибулска.

Следователно изискванията са толкова по-големи, колкото по-висок е рискът от тези сериозни заболявания или техните усложнения от страна на пациента.

– Когато става въпрос за HDL холестерол, стойност под 40 mg/dL, т.е. под 1 mmol/L при мъжете и под 45 mg/dL, т.е. под 1,2 mmol/L при жените, се счита за лоша, недостатъчна концентрация – напомня проф. Барбара Цибулска.

Имате ли лош холестерол? Променете начина си на живот и хранене

Ако искате да избегнете липидни нарушения и атеросклероза, използвайте възможно най-много от следните препоръки в ежедневието си:

  1. физическа активност (поне 30 минути 5 дни в седмицата),
  2. диета, богата на зеленчуци (200 g или повече на ден) и плодове (200 g или повече)
  3. ограничете консумацията на наситени мазнини (които са богати предимно на животински мазнини) – за предпочитане под 10% от дневното количество енергия, консумирано с храната,
  4. заменете наситените мазнини с полиненаситени мастни киселини (техният източник са предимно растителни масла, но също и мазна риба),
  5. минимизирайте консумацията на трансмазнини (те включват готови сладкарски изделия, незабавни готови ястия и бързо хранене),
  6. поддържайте консумацията на сол под 5 g на ден (една равна чаена лъжичка),
  7. яжте 30-45 g фибри на ден, за предпочитане от пълнозърнести зърнени продукти,
  8. яжте риба 1-2 пъти седмично, включително мазна (например скумрия, херинга, камбала),
  9. яжте 30 г несолени ядки на ден (например орехи)
  10. ограничете консумацията на алкохол (ако изобщо пиете), мъжете: до 20 g чист алкохол на ден, а жените до 10 g,
  11. Също така е най-добре да се откажете напълно от сладките напитки.

Оставете коментар