Как да отгледаме оптимистично дете

съдържание

Правим всичко възможно да пожелаем на децата ни да растат като весели хора, уверени в себе си и в бъдещето. Но можем ли да им внушим такова положително отношение към света, ако самите ние не винаги контролираме ситуацията?

В училищната програма няма такъв предмет. Както обаче никой не учи на оптимизъм у дома. „Често питам родителите какви качества се стремят да развият у децата си и те нито веднъж не споменаха за оптимизъм“, казва психологът и треньор Марина Мелия. - Защо? Вероятно тази дума означава наивност, липса на критично мислене, склонност да гледаме на света през розови очила. Всъщност животоутвърждаващата нагласа не отменя трезвото възприемане на реалността, но допринася за устойчивостта на трудности и желанието за постигане на целите.

„Оптимистичното мислене се основава на самочувствието, способността да намирате решение на всеки проблем и да упорствате“, напомня позитивният психолог Олег Сичев. Но могат ли родители с различен, песимистичен поглед върху живота да научат това дете?

От една страна, децата неволно научават отношението ни към света, възприемат нагласи, действия, емоции. Но от друга страна, „песимистът, усвоил принципите на позитивното мислене, най-вероятно се превръща в „учен оптимист“, по-балансиран човек, устойчив на трудности и конструктивен“, смята Олег Сичев. Така че шансовете да създадете у детето положително отношение към себе си и света в психологически компетентен родител са големи.

1. Отговорете на неговите нужди

Малко дете открива света. Смело излиза от познатата среда, опитва, подушва, пипа, прави първите стъпки. Да му позволиш да експериментира е важно, но не е достатъчно. „За да може детето да се наслаждава на самостоятелни действия и да не губи интерес към търсенията, то се нуждае от подкрепа от възрастни, навременна реакция на нуждите му“, отбелязва Олег Сичев. „В противен случай той свиква да очаква най-лошото първо от близки хора, а след това и от целия свят.

Подкрепете инициативите му, слушайте, отговаряйте на въпроси и не забравяйте да споделите какво ви прави щастливи – запознайте го с музиката, природата, четенето, оставете го да прави това, което го интересува. Нека расте с убеждението, че животът подготвя много радост. Това е достатъчно, за да се стремим към бъдещето.

2. Поддържайте вярата му в успеха

Дете, което често се сблъсква с неразрешими проблеми, натрупва изживяване на неудовлетвореност и безпомощност, появяват се безнадеждни мисли: „Все още не мога“, „Няма смисъл дори да опитвам“, „Не съм способен“ и т.н. Какво трябва да направят родителите ? Повтаряйте безкрайно „Готови сте, можете“? „Има смисъл да хвалите и насърчавате дете, когато задачата е по силите му, когато вече е близо до резултата и просто му липсва постоянство“, обяснява Олег Сичев. „Но ако трудностите са свързани с липса на знания и умения или липса на разбиране какво да променят в действията си, ще бъде по-полезно да не потупвате по гърба, а нежно да подсказвате какво и как да правите, да помогнете им да овладеят уменията/знанията, които им липсват.”

Насърчете детето си да почувства, че всеки проблем може да бъде решен сам (ако положите повече усилия, намерите повече информация, научите по-добър начин на действие) или с помощта на някой друг. Напомнете му, че е нормално да се търси подкрепа, много задачи могат да бъдат решени само заедно и други ще се радват да му помогнат и като цяло да направят нещо заедно – това е страхотно!

3. Анализирайте реакциите си

Забелязвате ли какво обикновено казвате на децата в случай на техните грешки и грешки? „Собственото им възприятие до голяма степен зависи от нашите реакции“, обяснява Марина Мелия. Детето се спъна и падна. Какво ще чуе? Първият вариант: „Какъв си тромав! Всички деца са като деца и това със сигурност ще събере всички подутини. И второто: „Нищо, случва се! Пътят е неравен, внимавайте.”

Или друг пример: ученик донесе двойка. Първият вариант на реакцията: „С теб винаги е така. Изглежда, че нямаш никаква представа.” И второто: „Вероятно не си се подготвил добре. Следващия път трябва да обърнете повече внимание на решаването на примери.

„В първия случай залагаме на убеждението, че винаги всичко се оказва зле за детето и „каквото и да правиш е безполезно“, обяснява експертът. – А във втория му даваме да разбере, че лош опит ще му помогне да се справи с трудностите в бъдеще. Положително послание на родителите: „Ние знаем как да поправим това, не отстъпваме, търсим опции и ще постигнем добър резултат.“

4. Култивирайте навика за постоянство

Често срещан случай: дете, след като едва се е сблъскало с неуспех, напуска това, което е започнало. Как да го научим да не драматизира грешките? „Попитайте го каква според него е причината за трудностите“, предлага Олег Сичев. „Помогнете му да открие, че не става въпрос толкова за способности, а за факта, че подобна задача изисква повече усилия, повече знания и умения, които могат да бъдат придобити, ако не се откажете и не се стремите към целта.

 

Особено важно е да се подчертае ролята на усилията и постоянството. „Основното нещо е да не се отказвате! Ако не се получи сега, ще се получи по-късно, когато разберете/научите нещо, от което имате нужда/намерете някой, който може да ви помогне.” Похвала заслужава не толкова постигането на резултата, а усилието: „Страхотни сте! Работих толкова усърдно, научих много, докато решавах този проблем! И получих заслужен резултат!” Похвала като тази засилва идеята, че постоянството ще реши всеки проблем.

„Когато обсъждате причините за проблемите, избягвайте негативните сравнения с други хора“, напомня психологът. Ако чуете от дъщеря си, че тя „не рисува толкова добре като Маша“, кажете, че всички се различаваме по способности и умения, така че няма смисъл да се сравняваме с другите. Единствената наистина важна разлика, която в крайна сметка води до резултат, е колко усилия и постоянство влага човек за постигане на целите.

5. Улеснявайте комуникацията му в безопасна среда

Децата, които са песимисти, може да са малко по-малко общителни и по-сдържани във взаимоотношенията с другите поради своите негативни очаквания и чувствителност към отхвърляне. Понякога изглежда като срамежливост. „Срамежливо дете, което изпитва затруднения в общуването, може да се възползва от всяко преживяване, което засилва положителните му очаквания“, казва Олег Сичев.

 

На първо място, самите родители трябва да избягват негативните оценки и по-често да си спомнят с него неговите постижения, дори скромни. И освен това е желателно да се планират комуникационни ситуации в безопасна среда, където детето е прието и уважавано, където се чувства компетентно. Това може да е общуване с по-малки деца или класове в любимия му кръг, където той успява много. В такава комфортна среда детето се страхува по-малко от критика и осъждане от страна на другите, получава повече положителни емоции и свиква да гледа на света с интерес и надежда.

 

Оставете коментар