Ако по времето на Марсел Дюшан и други весели дадаисти беше модерно да се излагат велосипедни колела и писоари в галерии, сега е точно обратното – прогресивните художници се стремят органично да впишат произведенията си в околната среда. Поради това предметите на изкуството понякога растат на най-неочаквани места, много отдалечени от дните на откриването.
35-годишният британски скулптор Джейсън де Кайрес Тейлър буквално удави изложбата си на дъното на морето. С това става известен, като си осигурява званието първи и главен специалист по подводни паркове и галерии.
Всичко започна с подводен скулптурен парк в залива Молиние край бреговете на остров Гренада в Карибите. През 2006 г. Джейсън Тейлър, възпитаник на колежа по изкуства Camberwell, опитен инструктор по гмуркане и подводен натуралист на непълен работен ден, с подкрепата на Министерството на туризма и културата на Гренада, създава изложба от 65 човешки фигури в реален размер. Всички те са излети от екологично чист бетон по образа и подобието на местни мачо и мучачо, които позираха на художника. И тъй като бетонът е издръжливо нещо, някой ден правнукът на един от гледачите, малко гренадско момче, ще може да каже на приятеля си: „Искаш ли да ти покажа моя прадядо?“ И ще покаже. Да кажа на приятел да си сложи маска за гмуркане с шнорхел. Маска обаче не е необходима – скулптурите са монтирани в плитка вода, така че да се виждат ясно както от обикновени лодки, така и от специални развлекателни яхти със стъклени дъна, през които можете да гледате подводната галерия, без да ви изгарят очите. ослепителният филм на слънчевия блясък.
Подводните скулптури са омагьосваща гледка и в същото време страховита. И в скулптурите на Тейлър, които през окуляра на водната повърхност изглеждат с една четвърт по-големи от реалния си размер, има особено странно привличане, същото привличане, което отдавна кара хората да гледат с опасение и любопитство манекени, изложби на восък фигури и големи, майсторски изработени кукли... Когато погледнете манекена, ви се струва, че той ще се раздвижи, ще вдигне ръка или ще каже нещо. Водата задвижва скулптурите, люлеенето на вълните създава илюзията, че хората под водата говорят, въртят глави, пристъпват от крак на крак. Понякога дори изглежда, че танцуват...
„Редуването“ на Джейсън Тейлър е кръгъл танц от двадесет и шест скулптури на деца от различни националности, държащи се за ръце. „Станете деца, застанете в кръг, вие сте мой приятел и аз съм ваш приятел“ – така накратко може да се преразкаже идеята, която художникът е искал да визуализира с тази скулптурна композиция.
В гренадския фолклор има поверие, че жена, която умира при раждане, се връща на земята, за да вземе мъж със себе си. Това е нейното отмъщение за това, че връзката с мъжкия пол й донесе смъртта. Тя се превръща в красавица, съблазнява жертвата и след това, преди да отведе нещастника в царството на мъртвите, приема истинския си вид: тънко като череп лице, хлътнали очни кухини, широкопола сламена шапка, бяла блуза с национална кройка и дълга развяваща се пола… С подаването на Джейсън Тейлър, една от тези жени – „Дяволът“ – слиза в света на живите, но се вкаменява на морското дъно и никога не достига крайната си дестинация…
Друга скулптурна група – „Рифът на благодатта” – наистина наподобява шестнадесет удавени жени, свободно проснати на морското дъно. В подводната галерия има и „Натюрморт” – сервирана маса, която гостоприемно посреща гмуркачите с кана и лека закуска, има „Велосипедист”, който бърза към неизвестното, и „Сиена” – младо момиче-амфибия от разказ от писателя Джейкъб Рос. Тейлър специално направи тялото си от пръти, така че рибите да могат свободно да се движат между тях: това е неговата метафора за връзката на това необичайно момиче и водния елемент.
Не само оптичните свойства на водата променят подводната галерия. С течение на времето неговите експонати се превръщат в дом за местни морски обитатели - лицата на статуите са покрити с пух от водорасли, мекотели и членестоноги се настаняват по телата им ... Тейлър създава модел, на примера на който могат да се наблюдават процесите, протичащи място всяка секунда в морските дълбини. Във всеки случай така е позициониран този парк – не просто изкуство, на което трябва да се наслаждавате безгрижно, а допълнителен повод да се замислите за крехкостта на природата, за това колко е важно да се грижим за нея. Като цяло гледайте и запомнете. В противен случай рискувате да се превърнете в представител на изгубена цивилизация, чиито най-добри постижения ще бъдат избрани от водорасли...
Може би, именно поради правилните акценти, подводният парк Гренада не се превърна в уникална „парче“ произведение, а постави основите на цяла посока. От 2006 до 2009 г. Джейсън реализира още няколко малки проекта в различни части на света: в реката близо до замъка Чепстоу от XNUMX век (Уелс), на Западния мост в Кентърбъри (Кент), в префектурата Ираклион на о. на Крит.
В Кентърбъри Тейлър поставя две женски фигури на дъното на река Стур, така че да могат да се виждат ясно от моста при Западната порта към замъка. Тази река разделя новия и стария град, миналото и настоящето. Сегашното измиване на скулптурите на Тейлър постепенно ще ги унищожи, така че те ще служат като нещо като часовник, задвижван от естествена ерозия...
„Нека сърцата ни никога не станат толкова твърди, колкото умовете ни“, гласи бележката от бутилката. От такива бутилки, сякаш останали от древните навигатори, скулпторът създава Архив на изгубените мечти. Тази композиция беше една от първите в подводен музей в Мексико, близо до град Канкун, който Тейлър започна да създава през август 2009 г. Quiet Evolution е името на този проект. Еволюцията е тиха, но плановете на Тейлър са грандиозни: планират да инсталират 400 скулптури в парка! Липсва само Ихтиандър на Беляев, който би бил идеалният пазач на подобен музей.
Мексиканските власти решиха този проект, за да спасят кораловите рифове близо до полуостров Юкатан от тълпите туристи, които буквално разглобяват рифовете за сувенири. Идеята е проста – след като научат за огромния и необичаен подводен музей, туристите-гмуркачи ще загубят интерес към Юкатан и ще бъдат привлечени от Канкун. Така подводният свят ще бъде спасен, а бюджетът на страната няма да пострада.
Трябва да се отбележи, че Мексиканският музей, въпреки твърденията за превъзходство, не е единственият музей под вода в света. На западния бряг на Крим от август 1992 г. съществува т. нар. Алея на вождовете. Това е украински подводен парк. Казват, че местните много се гордеят с него – все пак е включен в международните каталози на най-интересните места за гмуркане. Някога имаше подводна кино зала на филмовото студио в Ялта, а сега на рафтовете на естествена ниша можете да видите бюстове на Ленин, Ворошилов, Маркс, Островски, Горки, Сталин, Дзержински.
Но украинският музей е поразително различен от мексиканския си аналог. Факт е, че за мексиканските експонати се правят специално, което означава, че се вземат предвид подводните специфики. А за украинеца, създателят на музея, водолазът Володимир Боруменски, събира лидери и соцреалисти от света един по един, така че най-обикновените сухоземни бюстове да падат на дъното. Освен това Ленините и Сталините (на Тейлър това вероятно би се сторило най-голямото богохулство и „екологична безотговорност“) редовно се почистват от водорасли.
Но наистина ли статуите на морското дъно се борят за спасяването на природата? По някаква причина изглежда, че проектът на Тейлър има нещо общо с холографската реклама в нощното небе. Тоест, истинската причина за появата на подводните паркове е желанието на човека да усвоява все повече и повече нови територии. Вече използваме по-голямата част от сушата и дори земната орбита за наши собствени цели, сега превръщаме морското дъно в зона за забавление. Все още се въртим в плитчините, но чакайте, чакайте или ще има още!