Отношенията между майка и дъщеря рядко са прости. Разпознаването на тяхната амбивалентност и разбирането на причините за нея ще помогне за облекчаване на напрежението, казва семейният психолог.
Културата ни предлага стереотипа за майчината любов като идеална и безкористна. Но в действителност връзката между майка и дъщеря никога не е еднозначна. Те смесват много различни преживявания, сред които агресията не е последната.
Възниква, когато жената започне да разбира, че остарява... Присъствието на дъщеря й я кара да забележи това, което не иска да забележи. Неприязънта на майката е насочена към дъщеря й, сякаш тя го прави нарочно.
Майката може да се ядоса и заради „несправедливото“ разпределение на благата на цивилизацията: поколението на дъщерята ги получава повече от това, към което тя самата принадлежи.
Агресията може да се прояви почти открито, като желание да унижи дъщеря, например: „Ръцете ти са като маймунски лапи и мъжете винаги са ми правили комплименти за красотата на ръцете ми“. Такова сравнение не е в полза на дъщерята, сякаш възстановява справедливостта на майката, връщайки й това, което „дължи“.
Агресията може да бъде добре прикрита. — Не си ли облечена твърде леко? — грижовен въпрос крие съмнението, че дъщерята може сама да избира дрехите си.
Агресията може да не е насочена директно към дъщерята, а към нейния избраник, който е подложен на повече или по-малко остри критики („Можете да намерите по-добър мъж“). Дъщерите усещат тази тайна агресия и отговарят с натура.
Често чувам на прием за изповед: „Мразя майка си“
Понякога жените добавят: "Искам тя да умре!" Това, разбира се, не е израз на истинско желание, а на силата на чувствата. И това е най-важната стъпка в оздравяването на взаимоотношенията – признаването на техните чувства и правото на тях.
Агресията може да бъде полезна – позволява на майката и дъщерята да осъзнаят, че са различни, с различни желания и вкусове. Но в семейства, където „майката е свещена“ и агресията е забранена, тя се крие под различни маски и рядко може да бъде разпозната без помощта на психотерапевт.
В отношенията с дъщеря си майката може несъзнателно да повтори поведението на собствената си майка, дори ако веднъж реши, че никога няма да бъде като нея. Повторението или категоричното отхвърляне на поведението на майката показва зависимост от семейните програми.
Майка и дъщеря могат да се отнасят един към друг и към себе си с разбиране, ако намерят смелостта да изследват чувствата си. Една майка, след като е разбрала от какво наистина се нуждае, ще може да намери начин да задоволи нуждите си и да запази самоуважение, без да унижава дъщеря си.
И дъщерята, може би, ще види в майката вътрешно дете с неудовлетворена нужда от любов и признание. Това не е панацея за враждебност, а стъпка към вътрешно освобождение.