Самомотивацията като съзнателен избор

Самомотивацията е лъжа. Всяка мотивация е лъжа. Ако имате нужда от някой, който да ви мотивира или нещо, което да ви мотивира, то това вече е първият индикатор, че нещо не е наред с вас. Защото ако сте здрави и обичате това, което правите, няма нужда да ви мотивирате допълнително.

Всеки знае (поне тези, които се занимават с бизнес), че ефектът от всякакви методи за мотивиране на служителите е краткотраен: такава мотивация е валидна за един, максимум два месеца. Ако получите увеличение на заплатата, след един или два месеца това вече не е допълнителен стимул. Ето защо, ако имате нужда от някаква мотивация, особено редовно, тогава това е някаква глупост. Здравите хора се занимават с бизнеса си без специална допълнителна мотивация.

И тогава какво да правя? Да се ​​лекува? Не. Вземете решенията си осъзнат избор. Вашият личен съзнателен избор е най-добрата самомотивация!

Самомотивацията като съзнателен избор

Изобщо изборът е в основата на всичко, за което говоря на моите семинари и консултации. Има две ключови неща, които дават отговори на почти всички въпроси. И които помагат да се справите с почти всичко:

1. Осиновяване. Приемане на това, което е в живота ви тук и сега, такова каквото е.
2. Избор. Вие правите един или друг избор.

Проблемът е, че по-голямата част от хората не живеят в момента, не приемат това, което е такова, каквото е, устояват му и не правят избор. И въпреки това повечето хора живеят в концепции, в теории, които са черпили от различни източници, но които нямат нищо общо с това, което правим всеки ден.

Как да спрем да се съпротивлявам

Съпротивата според мен е гореща тема за всички, защото се сблъскваме с съпротива много пъти на ден. Караш кола, някой те отрязва, първата реакция, разбира се, е съпротива. Идвате на работа, общувате с шефа или не общувате с него и това също предизвиква съпротива.

И така, как да спрете да се съпротивлявате?

Нека започнем с факта, че всички събития, които се случват в живота, са неутрални сами по себе си. Във всеки случай няма предварително въведен смисъл. То не е никакво. Но в момента, когато се случва събитието, всеки от нас създава своя собствена интерпретация на това събитие.

Проблемът е, че свързваме това събитие с нашата интерпретация. Обединяваме го в едно цяло. От една страна, това е логично, а от друга, внася голямо объркване в живота ни. Смятаме, че начинът, по който гледаме на нещата, е такъв, какъвто е. Всъщност не е така, защото всъщност не е абсолютно. Тази фраза няма никакъв смисъл. Това не е игра на думи, имайте предвид. Тази фраза няма смисъл. Ако смисълът не е в това, което казвам, тогава нека помислим какъв е смисълът, ако не в това, което казвам. Въпросът е, че ние гледаме на нещата от собствената си интерпретация. И ние имаме система от интерпретации, имаме набор от навици. Навици да се мисли по определен начин, навици да се действа по определен начин. И този набор от навици ни води до едни и същи резултати отново и отново. Това важи за всеки от нас, това важи за всеки ден от живота ни.

Какво правя. Предлагам своите интерпретации. Страдах дълго време, но може би това е правилно, или може би не е правилно, може би е необходимо или може би не е необходимо. И ето какво реших за себе си. Най-доброто, което мога да направя, е да споделя тези интерпретации. И изобщо не е нужно да се съгласявате с тях. Можете просто да ги приемете. Това, което означава да приемеш, е да позволиш на тези интерпретации да бъдат такива, каквито са. Можете да играете с тях, можете да видите дали работят в живота ви или не. Особено обърнете внимание на нещо, на което ще устоите.

Защо винаги се съпротивляваме на нещо

Вижте, ние живеем в настоящето, но винаги разчитаме на минал опит. Миналото ни казва как да оцелеем днес в настоящето. Миналото определя какво правим сега. Натрупали сме „богат житейски опит”, вярваме, че това е най-ценното, което имаме и живеем на базата на този житейски опит.

Защо го правим

Защото, когато се родихме, с течение на времето осъзнахме, че са ни дадени мозъци. Защо имаме нужда от мозък, нека помислим. Имаме нужда от тях, за да съществуваме, да се движим по най-изгодния за нас път. Мозъкът анализира какво се случва сега и работи като машина. И той сравнява с това, което е било и което смята за безопасно, възпроизвежда. Мозъкът ни всъщност ни защитава. И трябва да ви разочаровам, но нашата интерпретация на настоящата ситуация е единствената функция на мозъка, която наистина му е дадена, това прави и всъщност не прави нищо повече. Четем книги, гледаме филми, правим нещо, защо правим всичко това? За да оцелеят. Така мозъкът оцелява, той повтаря случилото се.

Въз основа на това ние се движим в бъдещето, всъщност възпроизвеждайки минал опит отново и отново, намирайки се в определена парадигма. И така, ние сме обречени да се движим като по релси, в определен ритъм, с определени вярвания, с определени нагласи, ние правим живота си безопасен. Миналият опит ни защитава, но в същото време ни ограничава. Например съпротивление. Нашите мозъци решават, че е по-безопасно да се съпротивляваме, затова ние се съпротивляваме. Определяйки приоритети, ние ги подреждаме отново и отново по някакъв начин за какво е по-удобно, по-удобно, толкова по-безопасно. Само мотивиране. Мозъците казват, че имате нужда от някаква мотивация, трябва да измислите нещо сега, това не ви е достатъчно. И т. н. Всичко това знаем от минал опит.

Защо четеш това?

Всички искаме да надхвърлим обичайното представяне отвъд обичайните резултати, защото ако оставим всичко както е, ще получим всичко, което вече сме получили в миналото. Сега се справяме малко повече или малко по-малко, малко по-зле или малко по-добре, но отново в сравнение с миналото. И, като правило, ние не създаваме нещо ярко, необикновено, надхвърлящо обичайното.

Всичко, което имаме — работа, заплата, взаимоотношения, всичко това е следствие от вашите навици. Всичко, което нямате, също е следствие от навиците ви.

Въпросът е дали навиците трябва да се променят? Не, разбира се, не е необходимо да развивате нов навик. Достатъчно е да осъзнаем тези навици, да забележим, че действаме по навик. Ако виждаме тези навици, осъзнаваме ги, тогава ние притежаваме тези навици, контролираме ситуацията и ако не забелязваме навиците, тогава навиците ни владеят. Например навикът да се съпротивляваме, да се съпротивляваме, ако разберем какво искаме да докажем с това и се научим да даваме приоритети, тогава този навик няма да ни притежава в един момент.

Спомнете си професор Павлов, който експериментира с кучета. Сложи храна, запали крушка, кучето слюнка, развил се условен рефлекс. След известно време храната не беше поставена, но крушката светна, а кучето все още отделяше слюнка. И той разбра, че всеки човек живее така. Дадоха ни нещо, запалиха крушка, но вече не я дават, но крушката свети, а ние действаме по навик. Например старият шеф, с когото работихте известно време, беше шут. Дойде нов шеф и обичайно мислите, че той е идиот, третирайте го като идиот, говорите с него като идиот и т.н., а новият шеф е любим човек.

Какво да правя с него?

Предлагам да разгледаме някои точки, които са свързани с възприятието. Преди да реагирате, вие възприемате по определен начин. Тоест вие интерпретирате случващото се около вас. И вашите интерпретации оформят вашето отношение. И вашето отношение вече може да формира както реакция, така и про-действие. Действието е нещо ново, което не се основава на минал опит, който можете да изберете в този конкретен момент. Въпросът е как да избера. И отново, повтарям, първо трябва да приемете ситуацията такава, каквато е и въз основа на това да направите избор.

Това е картината, която се очертава. Надявам се всичко тук да ви е от полза.