Можете да гледате емоционално видео в YouTube от раждането на Луиз Браун, родена на 25 юли 1978 г. в болница Олдъм. Първите моменти от живота й бяха като на всяко новородено бебе: момичето беше измито, претеглено и прегледано. Родена с цезарово сечение обаче, Луиз беше научна сензация – първото дете, родено чрез IVF.
- Преди 40 години се ражда първото дете, заченато чрез IVF
- В онези времена ин витро оплождането се смяташе за изключително сложен метод. След това овоцитите бяха събрани чрез лапароскопия под обща анестезия. След процедурата жената трябваше да остане няколко дни в болницата и да бъде под постоянните грижи на лекарите
- Според специалистите за 20 години от 50 до 60 процента. децата ще бъдат заченати благодарение на метода IVF
Вече са 40 години от зачеването на Луиз. Това се случи на 10 ноември 1977 г., след дългогодишни изследвания, проведени от проф. Робърт Едуардс и д-р Патрик Стептоу, пионери на техника, която е дала шанс на милиони двойки по света за потомство.
Процесът на ин витро оплождане, с прости думи, се състои в отстраняване на яйцеклетка от фалопиевата тръба на жената, оплождането й със сперма в лабораторията и имплантиране на оплодената яйцеклетка – ембриона – обратно в матката за по-нататъшно развитие. Днес този метод за лечение на безплодие не е сензационен и се използва широко – благодарение на него през последните четири десетилетия са родени повече от пет милиона деца. В началото обаче инвитро оплождането предизвика много полемики.
Проф. Едуардс и д-р Стептоу да потърсят метод за оплождане на човешка яйцеклетка в лаборатория, извън репродуктивната система на жената, и да доведат ембриона до стадий бластоцист. През 1968 г., когато проф. Едуардс постигна целта си - да спечели Нобелова награда през 2010 г. - ембриологията беше новосъздадена област на науката, която не буди много надежди.
Едва девет години по-късно майката на Луиз, Лесли Браун, стана първата жена в света, забременяла благодарение на метода за ин витро оплождане, разработен от двама британски учени. През 1980 г. – две години след раждането на Луиз – проф. Едуардс и д-р Стептоу отвориха клиниката Bourn Hall в малкия град Кеймбриджшър, първата в света клиника за безплодие. Благодарение на нея са родени хиляди бебета от епруветка.
Развитието на тази област на науката е в известен смисъл плод на сексуалната революция във Великобритания през 60-те години – след 60-те много жени имаха „спомен“ от фалопиевите тръби, увредени от болести, предавани по полов път, като хламидия – казва Д-р Майк Макнами, настоящият директор на клиниката Борн Хол, който работи там със Степто и Едуардс от началото на кариерата си. – В онези дни 80 процента. от нашите пациенти са с унищожени фалопиеви тръби, за сравнение днес този проблем е 20-30 процента. пациентки.
Преди четири десетилетия IVF беше сериозна и сложна медицинска процедура. Ооцитите са взети по лапароскопски метод под обща анестезия – обикновено жената е била в клиниката четири-пет дни. По време на целия престой в болницата лекарите са следили нивото на хормоните на пациентката, като за целта е събирана урината й денонощно. Клиниката разполагаше с 24 легла, които винаги бяха пълни – дълго време това беше единственото място в света, предлагащо IVF лечение. Персоналът работеше денонощно.
Едва в края на 80-те години е разработен ултразвуков метод за успокояване, който позволява на жената да се върне у дома още същия ден. Първоначално раждаемостта в клиниката Bourn Hall е била доста ниска, само 15%. – за сравнение днес средното за страната е около 30 процента.
– Бяхме не само в челните редици на света на науката, но и пионери в ин витро от етична гледна точка. Спечелихме приемането на този метод, казва д-р Macnamee. – Боб и Патрик показаха невероятна упоритост в тези трудни времена. Големите носители на Нобелова награда ги обвиняваха в детеубийство, а медицинският и научен елит се дистанцираха от тях, което им беше особено тежко.
Раждането на Луиз Браун породи страх, че учените създават „децата на Франкенщайн“. Религиозните лидери предупредиха срещу изкуствена намеса в процеса на създаване на живот. След раждането на дъщеря им семейство Браун е залято със заплашителни писма. Едва в началото на 90-те години обществените настроения започват да се променят.
„Работата ни в Bourn Hall беше да образоваме и да предизвикваме интерес“, казва д-р Макнами. – Винаги сме били открити и честни.
За съжаление, с толкова нисък процент на успех за много двойки, терапията завърши с разочарование. Но имаше и такива, които упорито не се отказаха. Една от пациентките на клиниката е имала 17 опита, преди да роди син.
„Желанието да имаш бебе е толкова голямо, особено когато не можеш да забременееш, че хората наистина са готови да направят много жертви“, отбелязва д-р Макнами. – Наша отговорност е да изясним очакванията на двойките, преди да започнат терапия.
Разбира се, не винаги е лесно да се направи. „На двойките не се предполага, че ин витро оплождането ще се провали“, казва Сюзън Сийнън, директор на Fertility Network UK. – Но всеки има достъп до статистиката.
Не всички са подходящи за терапия. Съгласно препоръките от 2013 г. на Националните институти по здравеопазване и грижи (NICE) в Англия и Уелс, жените под 40 години имат право на три цикъла на ин витро оплождане за сметка на Националната здравна служба, при условие че са опитвали неуспешно в продължение на две години или 12 опитите за изкуствено осеменяване са неуспешни. Жените на възраст от 40 до 42 години имат право на един възстановен цикъл. Окончателното решение за това кой има право на безплатно ин витро оплождане в дадена област обаче се взема от местните комисии за договаряне на медицински услуги, които не винаги предлагат толкова цикли, колкото се препоръчва от NICE.
Следователно за британските двойки, кандидатстващи за дете, квалификацията за процедурата е адресна лотария. – Случва се и две двойки, живеещи на една и съща улица, но назначени при различни лични лекари, да имат право на различен брой безплатни ин витро цикли, тъй като техните лекари са подчинени на различни комисии – обяснява Сийнън. – В момента седем комисии изобщо не реимбурсират инвитро процедури.
Тъй като една от всеки шест двойки има проблеми със зачеването в Обединеното кралство, индустрията за лечение на безплодие процъфтява. Експерти изчисляват, че в момента струва 600 милиона британски лири (ако приемем, че един платен цикъл на IVF струва от XNUMX до XNUMX британски лири).
„Много жени не успяват да забременеят след един цикъл на ин витро оплождане“, казва Сийнан. – При втория път вероятността е по-голяма, но някои забременяват след четвъртия, петия или дори шестия цикъл. Колкото по-млада е жената, толкова по-големи са шансовете за успех.
Независимо от възрастта – според Seenan е мит, че повечето пациенти са жени, които са отлагали майчинството твърде дълго и сега поради напредналата си възраст не могат да забременеят по естествен път – IVF е сложен процес. На първо място изисква време и много посещения при специалист. Жената трябва да приема различни лекарства, вкл. стабилизиране на нивото на хормоните.
„Наркотиците могат да ви доведат до състояние, което прилича на менопауза, и много жени не го приемат добре“, обяснява Сейнън. На пациентите се предписват и лекарства, които стимулират работата на яйчниците – прилагат се под формата на инжекции. На този етап трябва постоянно да се следи състоянието на яйчниците, за да не се стигне до свръхстимулация.
По време на лекарствената терапия жените се чувстват уморени, подути и имат промени в настроението. За някои обаче най-трудно е двуседмичното чакане за имплантиране на ембриона и установяване на бременност.
Ето защо учени от изследователски центрове по света непрекъснато се опитват да подобрят метода на ин витро оплождането. Нова лаборатория наскоро беше създадена в Bourn Hall, за да изследва защо някои яйцеклетки не узряват правилно, честа причина за спонтанен аборт и безплодие сред по-възрастните жени. Това е първата лаборатория в Европа, която разполага с модерен микроскоп, позволяващ наблюдение на живо на развитието на яйцеклетките.
Д-р Макнами прогнозира, че след 20 години раждаемостта ще бъде между 50 и 60 процента. Според него учените вероятно ще могат да коригират и аномалии в ембрионите. Общественото мнение отново ще трябва да се примири с прогреса на науката.
„Вече трябва да има сериозен дебат за това докъде можем да стигнем“, добавя д-р Macnamee.