Болетопсис сив (Boletopsis grisea)
- Раздел: Basidiomycota (Basidiomycetes)
- Подразделение: Agaricomycotina (Agaricomycetes)
- Клас: Агарикомицети (Agaricomycetes)
- Подклас: Incertae sedis (с несигурно положение)
- Разред: Thelephorales (телефорични)
- Семейство: Bankeraceae
- Род: Boletopsis (Boletopsis)
- Тип: Boletopsis grisea (Boletopsis grey)
:
- Scutiger griseus
- Увит октопод
- Polyporus earlei
- Polyporus maximovicii
Шапката е здрава с диаметър от 8 до 14 cm, отначало полусферична, а след това неправилно изпъкнала, с възрастта става сплескана с вдлъбнатини и издутини; ръбът е навит и вълнообразен. Кожата е суха, копринена, матова, от кафеникаво сива до черна.
Порите са малки, плътни, кръгли, от бели до сиво-бели на цвят, черни при старите екземпляри. Тубулите са къси, със същия цвят като порите.
Стъблото е здраво, цилиндрично, твърдо, стеснено в основата, същия цвят като шапката.
Месото е влакнесто, плътно, бяло. При рязане придобива розов оттенък, след което посивява. Горчив вкус и лека миризма на гъби.
Рядка гъба. Появява се в края на лятото и есента; расте предимно на песъчливи бедни почви в сухи борови гори, където образува микориза с белия бор (Pinus sylvestris).
Неядлива гъба поради изразен горчив вкус, който се запазва дори след дълго готвене.
Boletopsis сиво (Boletopsis grisea) външно се различава от Boletopsis бяло-черно (Boletopsis leucomelaena) по по-клекнал навик - кракът му обикновено е по-къс и шапката е по-широка; по-малко контрастен цвят (най-добре е да се съди по възрастни, но все още не презрели плодни тела, които и при двата вида стават много черни); екологията също се различава: сивият болотопсис е ограничен само до бора (Pinus sylvestris), а черно-белият болотопсис е ограничен до смърчовете (Picea). Микрохарактеристиките и при двата вида са много сходни.