Откъс от книгата на С. Соловейчик «Педагогика за всички»
Отдавна се води дебат за авторитарното и разрешителното родителство. Първият се основава на подчинение на властта: «На кого казах?» Разрешително означава, че много неща са позволени. Но хората не разбират: ако „всичко е позволено”, откъде идва дисциплиниращият принцип? Учителите молят: бъдете добри с децата, обичайте ги! Родителите ги слушат и израстват капризни, разглезени хора. Всички се хващат за главите и викат на учителите: „Това вие сте научили! Съсипахте децата!»
Но факт е, че резултатът от възпитанието не зависи от твърдостта или мекотата, а не само от любовта, а не от това дали децата се глезят или не, а не от това дали им се дава всичко или не всичко - зависи само от духовността на хората наоколо.
Когато казваме „дух”, „духовност”, ние, без да го разбираме ясно, говорим за големия човешки стремеж към безкрайното – към истината, доброто и красотата. С този стремеж, този дух, който живее в хората, е създадено всичко красиво на земята — с него се строят градове, с него се извършват подвизи. Духът е истинската основа на всичко най-добро, което е в човека.
Именно духовността, това невидимо, но напълно реално и определено явление, внася укрепващ, дисциплиниращ момент, който не позволява на човек да прави лоши неща, въпреки че всичко му е позволено. Само духовността, без да потиска волята на детето, без да го принуждава да се бори със себе си, да се подчинява на себе си, го прави дисциплиниран, добър човек, човек с дълг.
Където има висок дух, там всичко е възможно и всичко ще бъде от полза; където властват само ограничените желания, всичко е в ущърб на детето: бонбони, ласка и задача. Там всяка комуникация с дете е опасна за него и колкото повече възрастни се занимават с нея, толкова по-лош е резултатът. Учителите пишат на родителите в детските дневници: „Действайте!” Но в други случаи, честно казано, би било необходимо да напишете: „Синът ви не учи добре и пречи на класа. Остави го на мира! Не се приближавай до него!»
Майката има нещастие, синът на паразит израсна. Тя е убита: „Аз съм виновна, нищо не съм му отказала!“ Тя купи на детето скъпи играчки и красиви дрехи, "тя му даде всичко, каквото поиска." И всеки жали майка си, казват: „Така е... Прекалено много харчим за тях! Аз съм първият ми костюм...” и т.н.
Но всичко, което може да бъде оценено, измерено в долари, часове, квадратни метри или други единици, всичко това може би е важно за развитието на ума и петте сетива на детето, но за образованието, тоест за развитието на дух, отношение няма. Духът е безкраен, не може да се измери в никакви единици. Когато обясняваме лошото поведение на порасналия син с факта, че сме похарчили много за него, донякъде приличаме на хора, които охотно признават малка грешка, за да прикрият сериозна. Истинската ни вина пред децата е в едно полудуховно, в недуховно отношение към тях. Разбира се, по-лесно е да се признае за материална екстравагантност, отколкото за духовна скъперничество.
За всички случаи изискваме научен съвет! Но ако някой има нужда от препоръка как научно да избърше носа на дете, ето го: от научна гледна точка духовният човек може да избърше носа на детето, както си иска, но недуховен - не се доближавайте до малкото . Нека се разхожда с мокър нос.
Ако нямаш дух, нищо няма да направиш, няма да отговориш честно на нито един педагогически въпрос. Но все пак за децата няма много въпроси, както ни се струва, а само три: как да възпитаме желание за истина, тоест съвестност; как да култивираме желание за добро, тоест любов към хората; и как да култивираме желанието за красота в делата и в изкуството.
Питам: но какво да кажем за тези родители, които нямат тези стремежи към високото? Как трябва да отглеждат децата си?
Отговорът звучи ужасно, разбирам, но трябва да бъдете честни… няма начин! Каквото и да правят такива хора няма да успеят, децата ще стават все по-зле и единственото спасение са едни други възпитатели. Отглеждането на децата е укрепване на духа с духа, а друго възпитание, нито добро, нито лошо, просто няма. Така че — оказва се, и така — не работи, това е всичко.