Вегетарианството и веганството имат за цел да водят етичен начин на живот. Какви трудности и изненади ни очакват по пътя? Лео Хикман, кореспондент на най-големия британски вестник The Guardian, прекара цяла година в живот със семейството си възможно най-етично и не само по отношение на диетата, но и по три точки едновременно: храна, въздействието на начина на живот върху околната среда и зависимост от мегакорпорации.
Експериментът обещаваше да бъде още по-интересен, тъй като Лео има жена и три деца в предучилищна възраст – всички те бяха разтревожени и заинтригувани от експеримента, за който бащата на семейството се записа (и волю-неволю също участва в него) !
Веднага можем да кажем, че Лео успя да реализира плановете си, въпреки че, разбира се, няма определен показател за „успех“ или „провал“, защото като цяло няма много етика в начина на живот! Основното е, че поглеждайки назад към годината на експеримента, Лео не съжалява за нищо – и до известна степен успя да запази и сега стандарта, начина на живот, който възприе за целите на изследването, за продължителност на експеримента.
През годината на „етичния живот” Лео написа книгата „Голият живот”, чиято основна идея е колко парадоксално е, че въпреки че възможността да живеем етично съществува и всичко, от което се нуждаем, е точно под носа ни, мнозинството избират неетичен живот, поради своята инертност и мързел. В същото време Лео отбелязва, че през последните години обществото е станало по-фокусирано върху рециклирането, станали са достъпни повече вегетариански продукти и някои важни аспекти на веганското хранене (например получаването на седмични „фермерски кошници“) са станали много по-лесни да се справя с.
Така че, когато Лео се изправи пред задачата да започне да се храни етично, да живее с минимална вреда за биосферата и, ако е възможно, да излезе от „шапката“ на големи корпорации и търговски вериги. Животът на Лео и семейството му беше наблюдаван от трима независими експерти по околна среда и хранене, които отбелязаха неговите успехи и неуспехи, а също така съветваха цялото семейство по най-трудните въпроси.
Първото предизвикателство пред Лео беше да започне да се храни по природосъобразен начин, включително да купува само тези храни, които не носят много продуктови мили. За тези, които не знаят, терминът „продуктова миля“ се отнася до броя мили (или километри), които продуктът трябва да измине от градината на производителя до вашия дом. Това, на първо място, означава, че най-етичните зеленчуци или плодове се отглеждат възможно най-близо до вашия дом и със сигурност във вашата страна, а не някъде в Испания или Гърция, т.к. транспортирането на храна означава емисии в атмосферата.
Лео установи, че ако купува храна в близкия супермаркет, е много трудно да се сведе до минимум употребата на хранителни опаковки, хранителните отпадъци и да се премахнат храните, отглеждани с пестициди, и като цяло супермаркетите не позволяват търговско развитие на малки ферми. Лео успя да реши тези проблеми, като поръча доставка на сезонни местни зеленчуци и плодове директно до къщата. Така семейството успява да се освободи от супермаркета, да намали използването на хранителни опаковки (в супермаркетите всичко се опакова в целофан по няколко пъти!), да започне да се храни сезонно и да подпомогне местните фермери.
С екологичния транспорт семейството Хикман също имаше по-трудни времена. В началото на експеримента те живеели в Лондон и пътували с метро, автобус, влак и велосипед. Но когато се преместиха в Корнуол (чийто пейзаж не се поддава на колоездене), волю или неволю им се наложи да си купят кола. След дълго обмисляне семейството избира най-екологичната (в сравнение с бензина и дизела) алтернатива – автомобил с двигател, работещ на втечнен нефтен газ.
След като се консултираха с други етични семейства, те намериха електрическата кола за твърде скъпа и неудобна. Лео смята, че автомобилът на газ е най-практичният, икономичен и в същото време умерено екологичен вид транспорт за градския и селския живот.
Що се отнася до финансите, след като изчисли разходите си в края на годината, Лео прецени, че е похарчил приблизително същата сума пари за нормален, а не „експериментален“ живот, но разходите са разпределени по различен начин. Най-големият разход беше закупуването на фермерски кошници с храна (докато яденето на „пластмасови“ зеленчуци и плодове от супермаркета е значително по-евтино), а най-голямата икономия беше решението да се използват парцалени пелени вместо еднократни пелени за най-малката дъщеря.