Сиво-лилаво гребане (Lepista glaucocana) снимка и описание

Сивкаво-лилав лопад (Lepista glaucocana)

• Ред сиво-син

• Tricholoma glaucocanum
• Rhodopaxillus glaucocanus
• Clitocybe glaucocana

Шапката е с диаметър 4-12 (до 16) см, в млада възраст от конусовидна до полусферична, след това от плоско изпъкнала до изпъкнала, обикновено с туберкулоза. Кожата е гладка. Ръбовете на капачката са равни, обърнати навътре в младостта, след това прегънати. Цветът на капачката е сивкав, вероятно с люляк, лилав или кремав оттенък. Шапката е хигрофанна, особено забележима при зрели гъби, става кафеникава поради влага.

Месото е бяло или сивкаво, може да бъде с лек оттенък на цвета на дръжката/плочките, в дръжката по периферията й и в долната част на шапката в плочките в цвета на дръжката/плочките с 1-3 мм. Месото е плътно, месесто, при старите гъби става воднисто при влажно време. Миризмата не е ясно изразена, или слаба плодова или флорална, или тревиста, приятна. Вкусът също не е изразен, не е неприятен.

Плочите са чести, заоблени към стъблото, назъбени, при младите гъби почти свободни, дълбоко прилепнали, при гъбите с изпъкнали шапки са забележимо назъбени, изглеждат като нараснали поради факта, че мястото, където стъблото преминава в шапката, не става изразени, гладки, конусовидни. Цветът на плочите е сивкав, може би кремав, с нюанси на лилаво или лилаво, по-наситен, отколкото на върха на капачката.

Споров прах бежов, розов. Спорите са удължени (елипсовидни), почти гладки или фино брадавични, 6.5-8.5 х 3.5-5 µm.

Крак с височина 4-8 cm, диаметър 1-2 cm (до 2.5), цилиндричен, може да се разшири отдолу, с форма на клуб, може да бъде извит отдолу, плътен, влакнест. Местоположението е централно. Отдолу към крака расте носилка, покълнала с мицел с нюанси на цвета на крака, понякога в големи количества. Стъблото е с цвета на плочите на гъбата, вероятно с прахообразно покритие под формата на малки люспи, по-светло от цвета на плочите.

Расте през есента в гори от всякакъв вид с богата почва и/или гъста листна или иглолистна постеля; върху купчини листен хумус и на места, където се донася зеленина; върху богати почви в заливни гори на реки и потоци, низини, дерета, често сред коприва и храсти. В същото време постелята активно покълва с мицел. Обича да расте край пътища, пътеки, където има значително количество листни / иглолистни отпадъци. Расте на редове, пръстени, от няколко до десетки плодни тела в пръстен или ред.

• Пурпурната гъба (Lepista nuda) е много подобна гъба, през 1991 г. дори имаше опит да се разпознае сивкаво-лилавата разновидност на лилавата, но разликите бяха достатъчни, за да остане отделен вид, макар и синоним Lepista nuda var. глаукокана. Различава се в по-блед цвят, а основната разлика е цветът на пулпата: във виолетовото е наситено лилаво по цялата дълбочина, с редки изключения, с изключение на светлия център на крака и в сивкаво-лилав цвят появява се само по периферията в крака и над пластинките и бързо изчезва с отдалечаване до центъра на стъблото и далеч от пластинките.
• Виолетов ред (Lepista irina) Гъбата е подобна на кремообразната форма на сивкаво-люляковия ред, има силна миризма.
• Люляковото гребане (Lepista saeva) Различава се, на първо място, по мястото на растеж - расте в ливади, по бреговете на реките, по бреговете, в поляни, в тревата, а сиво-люляковото гребане в гората с гъста листна или иглолистна постеля. Въпреки това, тези видове могат да се пресичат в местообитанията по краищата. В реда с люлякови крака характерният люляков цвят се появява само върху стъблото, но никога върху плочите, а в сивкаво-люляковия цвят на стъблото е идентичен с цвета на плочите.

Условно ядлива гъба. Много вкусен. Той е напълно подобен на лилавия ред. Топлинната обработка е необходима, тъй като гъбата съдържа хемолизин, който разрушава червените кръвни клетки (като лилавия ред), който се унищожава напълно при топлинна обработка.

Снимка: Георги.