Казано така, аз самият не мога да повярвам. Обаче той, тя, понеже е заек, току-що е хлъзнал новия ми чифт помпи в хола. История за една пукнатина, за която не съжалявам (или малко).
В самото начало има неотложно, настойчиво желание от старейшините да имат животно, „мама стеуплет!!” ” След това едно обещание, формулирано по време на бременността на третия, сякаш за утеха на по-големите деца за ситуацията, която ги радва, колкото ги тревожи: „Добре добре, ще купим животно след раждането на мъника”. Наздраве.
Тогава има избор… Котката бързо се елиминира поради алергия. Кучето щеше да остане без място. Костенурката ни изглежда студена и далечна. Кокошките можеха да безпокоят съседите. В този момент децата се увличат за морско свинче. Да, морското свинче е сладко, но му липсва лудост, бихме искали буболечка, която тича в градината и създава настроение. Дори и с три деца, не липсват шумът и разстройството.
Наистина не знам как идеята накрая покълва в мозъка ми нежна и замъглена от умора, но изведнъж се сещам за заек. Опитът, разказан от съсед, който несъмнено беше завладян. Перспективата за домашен любимец, който живее „в градината“ също признавам. Само дето след няколко телефонни разговора в зоомагазините ставам експерт. И тези не издържат на студа, освен ако не инвестирате в 15 кг селскостопански заек. Няма връзка с това на принцеса София...
Тогава моят враждебен любовник търси модел нито джудже, нито маус. В градинските центрове няма нищо подобно. Накратко, решаваме да направим както с мебелите и да погледнем Bon Coin. Бинго. Близо до нас е публикуван списък със зайци. След валидиране на всеки член на семейството, Карамел е обект на преговори по имейл, след това по телефона. Почти минаваме на интервю за работа, преди продавачката да ни даде адреса си. В крайна сметка сме оценени като достойни за животното, сериозни, информирани, мили.
Седмица по-късно децата и баща им отиват да вземат Карамел.Един колега ни дава клетка. Купуваме храна и слама. Карамелът първо трябва да живее на закрито. Това е. Ще направи изпражненията си в котилото си много бързо, ако го върнем отново през първите няколко дни. Това е. Карамелът е ангорски овен кръст. Затова косата й е разрошена като на баба, когато се събуди. Това е. Децата скачат от щастие имитират гаджето си. Животното дори успокоява атмосферата, защото трябва да „внимаваш“, „да се грижиш“, „наблюдаваш“, но не мечтай, виждам те, никое животно, дори и най-изящното, не предотвратява гнева и капризите.
Много бързо оставяме клетката отворена... В крайна сметка дори го премахваме. Заекът се разхожда. Забранени са само кухнята и офиса. Тя ни слуша. Тя яде нашите пилинги. Тя подскача на постелката, докато правим йога. Тя се качва на дивана, за да се гушка по време на филма. Сресваме го, гладим го, изваждаме го. Чака го неговата колиба, направена от дядо за слънчеви дни. Но се съмнявам, че ще прекара нощта там, тъй като вече свикнахме с присъствието й, със свити уши и толкова сладки очи.
Сигурно е, че понякога е гадно. Има инциденти с пикаене, изпражнения в близост до кошчето. Трябва да си купите храната, да намерите любим човек, който да я запази по време на празниците. Малкият дърпа ушите или опашката си по садистичен начин. Мраморите или парчетата панирано пиле не могат да се оставят да лежат наоколо върху плочките. Нашите списания са захапани, проводниците на зарядното ни трябва да останат скрити, прахосмукачката е пълна със слама...
Сякаш обичаме да добавяме ограничения. Освен ако не е нежността, красотата, топлината, която лъха от палтото му? И ни предлага малко природа, за да съзерцаваме и ценим всички заедно... И това е страничният ефект на домашния любимец: ставаш толкова гага като с новородено бебе.