Хипоманията е разстройство на настроението, характеризиращо се с периоди на раздразнителност, хиперактивност и промени в настроението. Все още рядко се диагностицира като такъв и остава по-скоро възприеман като момент с много голяма форма. Често началото на епизод на депресия след периода на хипомания води до диагностициране на разстройството. Комбинацията от медикаментозно лечение, психотерапия и здравословен начин на живот спомага за стабилизиране на настроението на пациента.

Определение за хипомания

Хипоманията е разстройство на настроението, характеризиращо се с периоди на раздразнителност, хиперактивност и промени в настроението, свързани с нарушения на съня. Продължителността на тези симптоми не надвишава четири дни.

Тази фаза често е последвана от друга, депресивна. Тогава говорим за биполярност, тоест за маниакална депресия, редуване на мании и депресии.

Хипоманията обикновено е хронична. Това е лека версия на манията. Манията е патология, която продължава поне една седмица и представлява значителна промяна във функционирането, която може да доведе до хоспитализация или поява на психотични симптоми – халюцинации, заблуди, параноя.

Хипоманията може да присъства и като част от разстройство с дефицит на вниманието със или без хиперактивност – известно с акронима ADHD – или дори шизоафективно разстройство, ако е придружено от епизоди. заблуден.

Видове хипомания

Има само един вид хипомания.

Причини за хипомания

Една от причините за хипомания е генетична. Последните проучвания показват участието на няколко гена – по-специално на хромозоми 9, 10, 14, 13 и 22 – в началото на заболяването. Тази комбинация от гени, за която се казва, че е уязвима, прави симптомите, а следователно и лечението, различни за всеки индивид.

Друга хипотеза поставя проблем в обработката на мислите. Тази загриженост би идвала от дисфункция на определени неврони, което би предизвикало хиперактивност на хипокампуса - област от мозъка, която е от съществено значение за паметта и ученето. Това ще доведе до нарушаване на активността на невротрансмитерите, които играят основна роля в обработката на мислите. Тази теория се подкрепя от относителната ефективност на психотропните лекарства - включително стабилизатори на настроението - действащи върху тези невротрансмитери.

Диагностика на хипомания

Като се има предвид тяхната ниска интензивност и тяхната краткост, фазите на хипомания често са много трудни за идентифициране, което води до недостатъчна диагноза на тези епизоди. Обкръжението смята, че човекът е в много добър период, в страхотна форма. Често началото на депресивно разстройство след тази хипоманична фаза потвърждава диагнозата.

Късната диагноза често се поставя в късна юношеска или ранна зряла възраст, най-късно около 20-25 години.

Инструментите позволяват по-добро насочване към хипотезата за наличието на хипомания:

• Въпросник за разстройство на настроението на Le – Оригинална версия на английски – публикувана през 2000 г. вАмерикански вестник на психиатрията, ще може да идентифицира седем от десет души с биполярно разстройство – с редуваща се (хипо)мания и депресия – и да филтрира девет от десет души, които не са. Оригинална английска версия: http://www.sadag.org/images/pdf/mdq.pdf. Версия, преведена на френски: http://www.cercle-d-excellence-psy.org/fileadmin/Restreint/MDQ%20et%20Cotation.pdf;
• La Контролен списък за хипомания, насочен само към повече хипомания, разработен през 1998 г. от Жул Ангст, професор по психиатрия: http://fmc31200.free.fr/bibliotheque/hypomanie_angst.pdf.

Бъдете внимателни, само медицински специалист може да установи надеждна диагноза с помощта на тези инструменти.

Хората, засегнати от хипомания

Процентът на разпространение на хипомания през целия живот в общата популация е 2-3%.

Фактори, благоприятстващи хипоманията

Различни групи фактори насърчават хипоманията.

Фактори, свързани със стресови или запомнящи се житейски събития като:

• Хроничен стрес – особено преживян през инфантилния период;
• Значителен дълг на съня;
• Загуба на любим човек;
• Загуба или промяна на работа;
• Движещ се.

Фактори, свързани с консумацията на специфични вещества:

• Употребата на канабис по време на пред-юношеска или юношеска възраст;
• Консумация на анаболни андрогенни стероиди (ASA) – мощни допингови средства за спортисти);
• Прием на трициклични антидепресанти като дезипрамин, за които е известно, че предизвикват бързи цикли или манийни или хипоманични епизоди.

И накрая, генетичните фактори не трябва да бъдат пренебрегвани. А рискът от развитие на хипомания се умножава по пет, ако някой от нашите роднини от първа степен вече я има.

Хиперактивност

Хипоманията води до социална, професионална, училищна или сексуална хиперактивност или възбуда – неправилна, патологична и дезадаптивна психомоторна хиперактивност.

Липса на концентрация

Хипоманията причинява липса на концентрация и внимание. Хората с хипомания лесно се разсейват и/или привличат от неуместни или незначителни външни стимули.

Шофиране с повишен риск

Хипоманиакът става все по-ангажиран в дейности, които са приятни, но могат да имат вредни последици – например човекът се впуска необуздано в безразсъдни покупки, безразсъдно сексуално поведение или неразумни бизнес инвестиции.

Депресивно разстройство

Често началото на депресивно разстройство след фаза на хиперактивност потвърждава диагнозата.

Други симптоми

• Повишено самочувствие или идеи за величие;
• Разширяване;
• Еуфория;
• Намалено време за сън, без да изпитвате умора;
• Желание да се говори постоянно, голяма комуникативност;
• Бягство от идеи: пациентът преминава много бързо от петел на магаре;
• Раздразнителност;
• Самонадеян или грубо отношение.

Лечението на хипомания често комбинира няколко вида лечение.

Също така, в контекста на епизод на хипомания, при който няма изразени промени в професионалното функциониране, социалните дейности или междуличностните отношения, хоспитализацията не е необходима.

Фармакологичното лечение може да се предписва за дълги периоди от време, от две до пет години или дори за цял живот. Това лечение може да включва:

• Стабилизатор на настроението – или тиморегулатор –, който не е нито стимулант, нито успокоително, и от които 3 основни са литий, валпроат и карбамазепин;
• Атипичен антипсихотик (APA): оланзапин, рисперидон, арипипразол и кветиапин.

Последните изследвания установяват, че в средносрочен план – за една или две години – комбинацията от стабилизатор на настроението с APA е терапевтична стратегия, която дава по-добри резултати от монотерапията.

Бъдете внимателни, обаче, по време на първия епизод на хипомания, настоящите познания ни приканват да предпочетем монотерапията, за да се противопоставим на потенциално по-лоша поносимост на комбинации от молекули.

Психотерапиите също са от съществено значение за лечение на хипомания. Нека цитираме:

• Психообразованието помага за разработването на стратегии за справяне или предотвратяване на манийни епизоди чрез регулиране на съня, диетата и физическата активност;
• Поведенчески и когнитивни терапии.

И накрая, добрите хранителни навици, включително плодове и зеленчуци, и контролът на теглото също помагат за канализиране на хипомания.

Предотвратяването на хипомания или нейните рецидиви изисква:

• Поддържайте здравословен начин на живот;
• Избягвайте антидепресанти – освен ако предишната рецепта е била ефективна и не е причинила смесена хипоманична промяна или ако настроението е станало потиснато при спиране на антидепресанта;
• Избягвайте настойки от жълт кантарион, естествен антидепресант;
• Не спирайте лечението – половината от рецидивите се дължат на спиране на лечението след шест месеца.