Лепиота надува (Lepiota magnispora)
- Раздел: Basidiomycota (Basidiomycetes)
- Подразделение: Agaricomycotina (Agaricomycetes)
- Клас: Агарикомицети (Agaricomycetes)
- Подклас: Agaricomycetidae (Agaricomycetes)
- Ред: Agaricales (Agaric или Lamellar)
- Семейство: Agaricaceae (Champignon)
- Род: Лепиота (Lepiota)
- Тип: Лепиота магниспора (Lepiota magnispora)
Капачката на лепиотата:
Малък, 3-6 см в диаметър, изпъкнал с форма на камбана, полусферичен в младостта, отваря се с възрастта, докато в центъра на капачката остава характерен туберкул. Цветът на шапката е бяло-жълтеникав, бежов, червеникав, в центъра има по-тъмна зона. Повърхността е гъсто осеяна с люспи, особено забележими по ръбовете на капачката. Месото е жълтеникаво, миризмата на гъби е приятна.
Плочи от lepiota vzdutosporeny:
Рехави, чести, доста широки, почти бели, когато са млади, потъмняват до жълтеникав или светло кремав с възрастта.
Споров прах от lepiota vzdutosporovoy:
Бяла.
Кракът на надутата спора на лепиота:
Доста тънък, не повече от 0,5 cm в диаметър, 5-8 cm висок, влакнест, кух, с бързо изчезващ незабележим пръстен, цвета на шапката или по-тъмен в долната част, целият покрит с груби люспи, потъмняващи с възраст. Месото на долната част на бутчето също е тъмно, червеникаво-кафяво. При младите гъби стъблото е покрито с охра люспест налеп.
Разпространение:
Надутата лепиота е рядка през август-септември в гори от различен тип, обикновено се появява на малки групи.
Подобни видове:
Всички представители на рода Lepiota са подобни един на друг. Напомпаната лепиота формално се отличава с увеличено люспесто стъбло и ръбове на шапката, но е много трудно да се определи ясно вида на гъбата без микроскопско изследване.
Според някои данни гъбата е годна за консумация. Според други той е негоден за консумация или дори смъртоносно отровен. Всички източници съобщават, че хранителните качества на представителите на рода Lepiota са слабо проучени.