Изглежда, че след като сте били обидени, от вас зависи да решите дали да простите на човек или да го накарате да се извини още няколко пъти. Но в действителност всичко е много по-сложно. Ако искате да поддържате връзка с нарушителя си, тогава не можете да откажете да му простите, в противен случай шансовете ви за помирение ще бъдат нулеви.
До това заключение стигнаха австралийски психолози, чиято статия беше публикувана в списанието Personality and Social Psychology Bulletin..
Майкъл Тай от Университета на Куинсланд и неговите колеги проведоха четири психологически експеримента. По време на първата участниците бяха помолени да си спомнят ситуации, когато обидиха някого, а след това искрено се извиниха на жертвата. Половината от участниците трябваше да опишат писмено как се чувстват, когато са получили прошка, а останалите, когато не им е простено.
Оказа се, че тези, които останаха непростени, възприемат реакцията на жертвата като грубо нарушаване на социалните норми. Отказът да „простят и забравят“ кара нарушителите да се чувстват сякаш губят контрол над ситуацията.
В резултат на това нарушителят и жертвата си разменят ролите: този, който първоначално е действал несправедливо, получи усещането, че жертвата е той, че е обиден. В тази ситуация шансовете за мирно разрешаване на конфликта стават минимални — „обиденият“ нарушител съжалява, че е поискал прошка и не иска да се примири с жертвата.
Получените резултати бяха потвърдени в хода на други три експеримента. Както отбелязват авторите, самият факт на извинение от нарушителя връща властта над ситуацията в ръцете на жертвата, която може или да му прости, или да задържи обида. В последния случай отношенията между хората могат да бъдат разрушени завинаги.
Източник: