За много от нас да останем насаме с мислите си е истинско предизвикателство. Как се държим и на какво сме готови, само и само да избягаме по някакъв начин от вътрешния диалог?
Обикновено, когато казваме, че не правим нищо, имаме предвид, че правим дреболии, убиваме времето. Но в буквалния смисъл на бездействието много от нас правят всичко възможно да избягват, защото тогава оставаме сами с мислите си. Това може да причини такъв дискомфорт, че умът ни веднага започва да търси всяка възможност да избегне вътрешния диалог и да премине към външни стимули.
Токов удар или отражение?
Това се доказва от поредица от експерименти, проведени от група психолози от Харвардския университет и Университета на Вирджиния.
В първия от тях студентите участници бяха помолени да прекарат 15 минути сами в неудобна, оскъдно обзаведена стая и да помислят за нещо. В същото време им бяха поставени две условия: да не стават от стола и да не заспят. Повечето от учениците отбелязват, че им е трудно да се съсредоточат върху нещо, а около половината признават, че самият експеримент е неприятен за тях.
Във втория експеримент участниците са получили лек токов удар в областта на глезена. Те бяха помолени да оценят колко болезнено е било и дали са готови да платят малка сума, за да не изпитват повече тази болка. След това участниците трябваше да прекарат време сами, както в първия експеримент, с една разлика: ако желаят, можеха отново да изпитат токов удар.
Да останем насаме с мислите си причинява дискомфорт, поради тази причина веднага грабваме смартфоните си в метрото и в опашките
Резултатът удиви самите изследователи. Оставени сами, мнозина, които бяха готови да платят, за да избегнат токов удар, доброволно се подлагаха на тази болезнена процедура поне веднъж. Сред мъжете такива хора са 67%, сред жените 25%.
Подобни резултати са получени при експерименти с по-възрастни хора, включително 80-годишни. „Самата за много участници причинява такъв дискомфорт, че те доброволно се нараняват, само за да се разсеят от мислите си“, заключават изследователите.
Ето защо, когато останем сами без какво да правим — в вагона на метрото, на опашка в клиниката, в очакване на полет на летището — веднага грабваме джаджите си, за да убием времето.
Медитация: Устоявайте на агресивния ток на мисълта
Това е и причината, поради която мнозина не успяват да медитират, пише научният журналист Джеймс Кингсланд в книгата си The Mind of Siddhartha. В крайна сметка, когато седим в мълчание със затворени очи, мислите ни започват да се лутат свободно, прескачайки от една на друга. А задачата на медитиращия е да се научи да забелязва появата на мисли и да ги пуска. Само така можем да успокоим ума си.
„Хората често се дразнят, когато им се казва за информираност от всички страни“, казва Джеймс Кингсланд. „Въпреки това, това може да е единственият начин да се противопоставим на агресивния поток на нашите мисли. Само като се научим да забелязваме как те летят напред-назад, като топки в флипер, можем безстрастно да ги наблюдаваме и да спрем този поток.
Значението на медитацията се подчертава и от авторите на изследването. „Без такова обучение“, заключават те, „човек вероятно ще предпочете всяка дейност пред размисъл, дори такава, която му вреди и която, логично, трябва да избягва“.