Спрях хапчето, когато бях на 20 години. Тогава разбрах, че имам цикъл от около 60 дни. Въпреки първоначалното лечение за отстраняване на това, все още не бях бременна година по-късно. След това започваме прочутата „ивица с препятствия“:
– искане за подкрепа от охраната (леченията са ужасно скъпи);
– хистерография (изследване на епруветките), неоткриваща нищо необичайно;
– кръвни изследвания и различни изследвания за мен, спермограми за съпруга ми – на когото мимоходом благодаря за смелостта и търпението: не е лесно да дариш спермата му в 8 сутринта в безлична лабораторна стая без дори завеси на прозорците!
След това започнахме изкуствено осеменяване...
След проверка на състоянието на матката и зелена светлина от гинеколога е време да тръгваме! Вземане на спермата на съпруга в лабораторията в 7:30 ч., почистване на спермата, така че да останат само „най-добрите от най-добрите“, връщане при гинеколога със залепена в сутиена епруветка, за да се предотвратят температурни промени, инжектиране на сперма, почивка 30 минути... И най-лошото тепърва предстои! Петнадесет дни чакане, за да се види дали работи.
IVF и две красиви бебета
Всеки път е един и същ шамар. След четири инсеминации дупето ми прилича на Грюйер. Най-после ще видя друг специалист. И там рухнах… Четири години мъка за нищо! Лапароскопията разкрива това тръбите ми са запушени и че трябва да се използва IVF. Обратно на първо място: изпити, документи, кръвни изследвания, инжекции... Родих през юни Тео и Джереми, след мечтана бременност с близнаци. Вече са на 20 месеца и вече си уговорихме час при същия специалист, за да тръгне малките сестрички. Не губете дух! Дълго е, опитва се, болезнено е, но резултатът наистина си заслужава.
Лорънс