Бактерия, преминала към... електричество

Сред хората, които избират здравословна диета, дебатът дали е възможно да се премине към „слънчево хранене“ не стихва. Това би бил логичният завършек на еволюцията на храненето по линията месоядство-веганство-веганство-суровоядство-пресни сокове-водоядство-слънчево хранене.

Всъщност слънчевото хранене означава консумация на слънчева енергия в нейната най-чиста форма – без междинни фактори като консумацията на растения, плодове, зеленчуци и зърнени храни, ядки и семена (всички те консумират енергията на слънцето в най-чистата й форма , и освен това хранителни вещества от почвата), и особено животни (които консумират храна от второ ниво – растения, зеленчуци, зърнени култури, семена и др.).

Ако сега на Запад има хора, които са направили такъв преход, то те са единици. Новото откритие на учените обаче хвърля нова светлина върху проблема с енергийното снабдяване в най-чистата му форма и всъщност доказва възможността му да съществува живо, дишащо същество.

Учени от известния Харвардски университет (Великобритания) откриха, че вездесъщата бактерия Rhodopseudomonas palustris, оказва се, се захранва с електричество. Той използва естествената електрическа проводимост на определени минерали, за да „изсмуква“ дистанционно електрони от метали, разположени дълбоко в почвата.

Самата бактерия живее на повърхността на земята и допълнително се храни със слънчева светлина. Звучи като научна фантастика, но сега е научен факт.

Учени от Харвард нарекоха такава диета – електричество и слънчева светлина – най-странната в света. Професор Питър Гиергус, един от съавторите на изследването, каза за това: „Когато си представите жив организъм, който се захранва с електричество, повечето хора веднага се сещат за Франкенщайн на Мери Шели, но отдавна сме установили, че всъщност всички организми използвайте електрони – това, което представлява електричеството, е за неговото функциониране.

„В основата на нашето изследване“, каза той, „е откриването на процес, който нарекохме извънклетъчен електронен трансфер (ECT), който включва изтегляне на електрони в клетката или изхвърлянето им. Успяхме да докажем, че тези микроби черпят електричество и го използват в своя метаболизъм, и успяхме да опишем някои от механизмите, които изграждат този процес.

Учените първо откриха, че микробите Rhodopseudomonas palustris „хранят“ електричество от желязото в почвата и смятаха, че „ядат“ електроните на желязото. Но когато бактериите бяха прехвърлени в лабораторна среда, където нямаха достъп до минерала желязо, се оказа, че това е просто предпочитаната от тях, но не и единствената храна! „Rhodopseudomonas palustris“ яде само железни електрони в дивата природа. Като цяло те са... всеядни с електрони и могат да консумират електричество от всякакви други богати на електрони метали, включително сяра.

„Това е революционно откритие“, каза проф. Гиргиус, защото променя нашето разбиране за това как аеробният и анаеробният свят си взаимодействат. Дълго време вярвахме, че в основата на техните взаимодействия е само обменът на химикали. Всъщност това означава, че живите организми консумират от своята „нежива“ храна не само хранителни вещества, но и електричество!

Учените са успели да разберат кой ген е отговорен за способността да консумира електричество по начина, по който го прави Rhodopseudomonas palustris, и дори са се научили как да го подсилват и отслабват. "Такива гени са повсеместни в други микроби в природата", каза Гиргиус. – но все още не знаем какво правят в другите организми (и защо не им позволяват да консумират електричество – вегетарианец). Но ние получихме много вдъхновяващи доказателства, че такъв процес е възможен и при други микроорганизми.“

Основата за изследването е положена преди около 20 години, когато друга група учени откриха други бактерии, които „дишат“ ръжда („извличат“ кислород от железния оксид). „Нашите бактерии са огледален образ на тези“, каза Гиргиус, „вместо да използват железен оксид за дишане, те всъщност синтезират железен оксид от желязото, намиращо се в почвата като минерал.“

Учените са установили, че в местата на „обитаване“ на бактериите „Rhodopseudomonas palustris“ почвата постепенно се насища с ръжда – която, както знаете, има електропроводимост. Такова „гнездо“ или „паяжина“ от ръжда позволява на „Rhodopseudomonas“ да извлича електрони от дълбочината на почвата с по-голяма ефективност.

Д-р Гиргиус обясни, че по този начин уникални бактерии са разрешили парадокса на зависимите от слънцето същества – благодарение на създадените от тях електрически вериги те получават електрони от дълбините на почвата, докато самите те остават на повърхността на земята, за да се хранят на слънцето.

Естествено, практическото приложение на това изследване далеч надхвърля факта, че е възможно да се премахне добре ръждата или „ръждата“ на нещо с нано-методи, и на първо място, медицинските приложения са очевидни. Въпреки че професор Гигриус упорито отрича възможността за използване на нови бактерии като (безкраен?) източник на електричество, той все пак призна, че Rhodopseudomonas може да „създаде нещо интересно“ от електрони, които могат да бъдат захранвани от електрод, като от лъжица.

Е, за нас може би най-интересното е, че бактерията всъщност доведе концепцията за етично хранене до логичния й завършек. Кой не би искал да не яде никого, но да яде чиста енергия?

Интересно е също така да се проследи логическата връзка на това напреднало научно откритие с древната индийска наука йога, където лечението и отчасти подхранването на тялото става благодарение на така наречената „прана“ или „жизнена енергия“, която съответства на физически свят с отрицателно заредени електрони.

Интересно е също, че йога адептите от древни времена препоръчват йога практиките да се правят на места, богати на прана – по бреговете на реки и езера, в гората, в пещери, в цветни градини, близо до открит огън и др. редица съвременни методи за зареждане на водата с отрицателни частици (гейзерни инсталации за „оптимизиране на водата“), които се считат за полезни. Но като цяло все още знаем малко по този въпрос. Дали човек може да се „научи“ да се храни с електричество от недрата на Земята или не – времето ще покаже и генетиката.

 

Оставете коментар