Духовната акушерка при раждането се настройва на мощни енергийни потоци, които съпътстват процеса на раждане. Без усещането за родилния поток нямаше да мога да родя, да видя какво трябва да се направи в момента. Затова често медитирам върху усещането за родилния поток и един ден, когато правех това много, сънувах, че раждам в болницата.
Можете да тренирате скобите си за раждане насън много ефективно, тъй като състоянието в съня е близко до състоянието по време на раждане - това е гранично състояние между реалността и отвъдното. Често една жена по време на раждане заспива за минута между двата опита… Освен физическия ефект от заспиването по време на раждане, има, разбира се, неговия енергиен компонент, както и духовния. Енергийно, заспиването прави възможно освобождаването на потоците, включени в други области, притиснати в порока на моралните принципи. Тези потоци, които една жена е потиснала в името на нейното признание от обществото, имат огромна сила. Тяхната колосална енергия е била злоупотребявана в продължение на векове, поробена от социални структури и в резултат на това болката по време на раждане за много жени в съвременната култура. Раждането дава възможност на жената (и в същото време, между другото, на мъжа, който я обича, ако говорим за влиянието на женските еротични енергии по време на раждане) да освободи енергийни потоци, за да ги включи напълно в реализирането на собствения си потенциал.
Мечтаех, че това се случва сред лекарите, защото като водя раждания вкъщи, изследвам темата за естественото раждане и аспекта на суровоядството от гледна точка на най-естественото раждане, помагам на акушерките, които нямат такава възможност и работят в родилен дом, давам своята тухла в общата работа. В съня си дейността ми символично се прояви във факта, че в началото на раждането медицинският персонал ми нареди да отида да меся тестото – можете да си представите колко може да не е до това при моето собствено раждане, но с удоволствие съгласен, просто съзнателно поддържане на чувство на радост в името на доброто раждане. В съня си си помислих: „Въпреки факта, че не ям варена храна, с готовност ще готвя за другите, защото основата на суровоядството е радостта и приемането на различни аспекти на съзнанието и основата на доброто раждането е радостта и приемането на собствената природа.” Освен това, въпреки факта, че не приемам раждания в родилния дом и не подкрепям системата за акушерска помощ, която съществува сега в родилните домове, бих се радвал много, ако работата, която духовните акушерки извършват по света, помогне по някакъв начин отместване от мъртвите гледни точки на официалната медицина. Колкото по-малко взаимно неразбиране, спорове, конфликти ще бъдат свързани с акушерската помощ, толкова повече духът на изследване, приемане и сътрудничество ще надделее над скованост, инертност, догматизъм, толкова по-малко ще виждаме случаи на трудни раждания в нашата практика. Все пак родилките са много чувствителни същества, улавят общи психически нагласи и не са защитени от вибрациите на страховете на околните, които могат да ги прищипят при раждането.
Обусловен насън от ситуацията, че ще трябва да родя в стените на болницата, си поставих за цел да не се разсейвам от този факт, а да се съсредоточа върху процесите, протичащи в тялото ми, въпреки всички видове външни пречки. В моето внимание не придадох значение нито на мненията на лекарите, нито на техните практики и стереотипи. В един момент осъзнах, че съществувам само аз и моите женски енергии, които ми разказват за моята уникална и неподражаема жизнена линия и за моите ярки, магически желания – ирационални, неизвестни на никого освен на мен – но точно такива, разкриващи кои, Мога лесно и естествено да плувам по вълните на общия поток. Имах чувството, че моята женска сила тече от едната страна на потока – от самия извор на живота. Моят страх от болка и несигурността дали съм способен на егоцентрично и безкомпромисно поведение в решителна ситуация – това е в периферията, по бреговете на реката – те присъстваха някъде далеч, далеч и се усещаха като зони на съзнанието, в които По-добре да не „излитам“. Освен това имаше и трето - това е разкриването на моя потенциал, трансформацията на женската енергия - това вече е от другата страна на потока - от страната на морето или дори океана на живота - което обеща океан, онази награда и реализация, в която със сигурност и заслужено се потапям след непрекъснато пребиваване в потока от женски родови пулсации. Насън не отклоних ценното си внимание към заповедите на лекарите, не влязох в конфликт с тях, а напротив, показах максимално творческия си потенциал в тази ситуация. Наистина, за разкриването на женските енергии е необходимо именно постоянно творческо взаимодействие с околното пространство, създаване, превръщане на всяка ситуация в сила, превръщане на всяко противоречие в отговор на въпрос, проявление на непроявеното, раждането на нероденото, проясняването на тъмнината, възкресяването на унищоженото... Важно беше безкомпромисно, егоистично да се съсредоточиш около собствените си усещания, разбрах, че никой освен мен няма да ме извади при раждането. И само като коригирам съзнанието си, мога да се предпазя от извънземна намеса. Спомням си как в този момент в съня ми се включи усещането за родилния поток, а с него и моята интуиция, която ми помага да поддържам това усещане и да не правя прекалено много, да не разклащам препълнения с енергия съд на тялото ми. Вълните на родилния поток започнаха да насочват тялото ми в танц, в кръгови движения, бяха толкова мощни, че дори след като се събудих, ги усещах цял ден. Воден от тези вълни, започнах да правя в съня си само това, което засилваше тези усещания, например, постлах две одеяла на пода за себе си: „Строго по кардиналните точки, само така и не иначе!“ – Почувствах насън, намерих защитни символични амулети, започнах да пея. И всичко това включи и засили в мен усещането за родилния поток – мощни вибрации, които преминават през тялото и ме карат да се движа и танцувам. Вероятно в действителност не бих могъл да бъда толкова потопен в усещането за родилния поток, но все още настръхвам в стомаха си, когато си спомня вибрациите, които изпитах по време на гмуркането. Когато се събудих, усещането за течение през матката се натрупа и ме водеше цял ден. Въпреки болничната обстановка, това беше невероятна мечта, защото в нея се упълномощих, поех отговорност за действията си, преодолях и осъзнах страха да бъда в болницата за раждане. Освободих енергията на родилния поток насън, премахнах скобите, родени от страх. Преди това винаги съм имала известен страх от родилните домове, което всъщност ме подтикна да родя дете вкъщи, а след това да помагам на други жени да го направят. Знаех, че нямам достатъчно егоцентризъм, за да защитя интересите си и естествеността на процеса в родилния дом. Затова в сърцето си се преклоних пред силата на духа на жените, които успяха да родят доста добре в официалните стени на родилните домове – да се откъснат от външния свят и да се съсредоточат върху тържественото събитие, блокирайки суетенето и безличния подход със светостта на това събитие. При раждане в родилния дом не всеки успява да разтвори агресивната намеса в личното пространство в творческите си сили. Не е случайно, че жената притежава мощни социални умения, които й позволяват уверено да взаимодейства в екип, без да губи връзка с духовната си природа. Тази способност й е необходима, за да роди добре. Той е защитен от „егоцентризма“, който в жената не е агресивен по природа, а е гъвкав и креативен, който със своята неудържима увереност поражда и разкрива нови тенденции в света.