Г-жа Калай, фермер в южния индийски щат Тамил Наду, говори за отглеждането на захарна тръстика и значението на традиционния фестивал на реколтата Понгал през януари. Целта на Понгал е да изрази благодарност към бога на слънцето за реколтата и да му предложи първите събрани зърна. Роден съм и живея в малко селце близо до Кавандхапади. През деня работя в училище, а вечер се грижа за семейната ни ферма. Семейството ми е потомствен фермер. Прадядо ми, баща ми и един от братята се занимават със земеделие. Като дете им помагах в работата. Знаеш ли, никога не съм си играла с кукли, моите играчки бяха камъчета, пръст и курувай (малък кокосов плод). Всички игри и забавления бяха свързани с прибирането на реколтата и грижите за животните в нашата ферма. Така че не е чудно, че съм свързал живота си със земеделието. Ние отглеждаме захарна тръстика и различни сортове банани. И за двете култури периодът на зреене е 10 месеца. Много е важно захарната тръстика да се жъне в точното време, когато е възможно най-наситена със сока, от който впоследствие се прави захар. Ние знаем как да разберем кога е време за прибиране на реколтата: листата на захарната тръстика променят цвета си и стават светлозелени. Наред с бананите засаждаме и карамани (вид боб). Те обаче не се продават, а остават за наше ползване. Във фермата имаме 2 крави, бивол, 20 овце и около 20 кокошки. Всяка сутрин доя крави и биволи, след което продавам млякото в местната местна кооперация. Продаденото мляко отива при Aavin, производител на млечни продукти в Тамил Наду. След като се върна от работа, отново доя кравите и вечер продавам за обикновени купувачи, предимно семейства. В стопанството ни няма техника, всичко се прави на ръка – от сеитбата до жътвата. Наемаме работници за жътва на захарна тръстика и производство на захар. Що се отнася до бананите, при нас идва брокер и купува банани на грамаж. Първо тръстиките се нарязват и преминават през специална машина, която ги пресова, докато стъблата пускат сок. Този сок се събира в големи цилиндри. Всеки цилиндър произвежда 80-90 кг захар. Изсушаваме питата от пресована тръстика и я използваме за поддържане на огъня, на който варим сока. По време на варенето сокът преминава през няколко етапа, образувайки различни продукти. Първо идва меласата, след това джагерите. Имаме специален пазар за захар в Кавандапади, един от най-големите в Индия. Производителите на захарна тръстика трябва да бъдат регистрирани на този пазар. Основното ни главоболие е времето. Ако има твърде малко или твърде много дъжд, това се отразява негативно на нашата реколта. Всъщност в нашето семейство даваме приоритет на честването на Мату Понгал. Ние сме нищо без крави. По време на фестивала обличаме нашите крави, почистваме хамбарите си и се молим на святото животно. За нас Мату Понгал е по-важен от Дивали. С накичени крави излизаме на разходка по улиците. Всички фермери празнуват Матту Понгал много тържествено и ярко.
2022-11-11