Началото на политическата кариера
Беназир Бхуто е родена в много влиятелно семейство: предците на баща й са принцове на провинция Синд, дядо й Шах Наваз някога е оглавявал правителството на Пакистан. Тя беше най-голямото дете в семейството и баща й я обожаваше: тя учи в най-добрите католически училища в Карачи, под ръководството на баща си Беназир изучава исляма, произведенията на Ленин и книги за Наполеон.
Зюлфикар по всякакъв начин насърчаваше желанието на дъщеря си за знания и независимост: например, когато на 12-годишна възраст майка й сложи було на Беназир, както подобава на почтено момиче от мюсюлманско семейство, той настоя дъщерята сама да направи избор – да го носите или не. „Ислямът не е религия на насилието и Беназир го знае. Всеки има свой път и свой избор!“ - той каза. Беназир прекара вечерта в стаята си, размишлявайки върху думите на баща си. А на сутринта тя отиде на училище без воал и никога повече не го носеше, а само покриваше главата си с елегантен шал в знак на почит към традициите на нейната страна. Беназир винаги си спомняше тази случка, когато говореше за баща си.
Зулфикар Али Бхуто става президент на Пакистан през 1971 г. и започва да въвежда дъщеря си в политическия живот. Най-острият външнополитически проблем беше нерешеният въпрос за границата между Индия и Пакистан, двата народа бяха в постоянен конфликт. За преговорите в Индия през 1972 г. баща и дъщеря летят заедно. Там Беназир се срещна с Индира Ганди, разговаря с нея дълго време в неформална обстановка. Резултатите от преговорите бяха някои положителни развития, които бяха окончателно фиксирани още по време на управлението на Беназир.
Държавният преврат
През 1977 г. в Пакистан е извършен държавен преврат, Зулфикар е свален от власт и след две години изтощителен процес е екзекутиран. Вдовицата и дъщерята на бившия лидер на страната стана ръководител на Народното движение, което призова за борба срещу узурпатора Зия ал-Хак. Беназир и майка му са арестувани.
Ако една възрастна жена беше пощадена и изпратена под домашен арест, тогава Беназир познаваше всички трудности на затвора. В летните жеги килията й се превърнала в истински ад. „Слънцето нагряваше камерата, така че кожата ми беше покрита с изгаряния“, пише тя по-късно в автобиографията си. „Не можех да дишам, въздухът беше толкова горещ там.“ През нощта земни червеи, комари, паяци изпълзяха от убежищата си. Скривайки се от насекоми, Бхуто покри главата си с тежко затворническо одеяло и го хвърли, когато стана напълно невъзможно да се диша. Откъде е черпила сили тази млада жена по това време? Това оставаше загадка и за самата нея, но дори и тогава Беназир непрекъснато мислеше за страната си и хората, притиснати в ъгъла от диктатурата на ал-Хак.
През 1984 г. Беназир успява да избяга от затвора благодарение на намесата на западните миротворци. Започна триумфалното шествие на Бхуто през европейските страни: тя, изтощена след затвора, се срещна с лидери на други държави, даде множество интервюта и пресконференции, по време на които открито предизвика режима в Пакистан. Смелостта и решителността й бяха възхитени от мнозина, а самият пакистански диктатор осъзна какъв силен и принципен противник имаше. През 1986 г. военното положение в Пакистан е отменено и Беназир се завръща победоносно в родната си страна.
През 1987 г. тя се омъжва за Асиф Али Зарарди, който също идва от много влиятелно семейство в Синд. Злобните критици твърдяха, че това е брак по сметка, но Беназир видя своя спътник и подкрепа в съпруга си.
По това време Зия ал-Хак въвежда отново военно положение в страната и разпуска кабинета на министрите. Беназир не може да стои настрана и – въпреки че още не се е възстановила от тежкото раждане на първото си дете – влиза в политическата борба.
По случайност диктаторът Зия ал-Хак загива в самолетна катастрофа: в самолета му е взривена бомба. В смъртта му мнозина видяха поръчково убийство – обвиниха в участие Беназир и брат й Муртаза, дори майката на Бхуто.
Борбата за власт също падна
През 1989 г. Бхуто става министър-председател на Пакистан и това е историческо събитие с грандиозни размери: за първи път в мюсюлманска страна жена оглавява правителството. Беназир започна своя премиерски мандат с пълна либерализация: тя предостави самоуправление на университетите и студентските организации, премахна контрола върху медиите и освободи политически затворници.
Получил отлично европейско образование и възпитан в либерални традиции, Бхуто защитава правата на жените, което противоречи на традиционната култура на Пакистан. На първо място, тя провъзгласи свободата на избор: дали е правото да носи или не носи воал, или да осъзнае себе си не само като пазител на огнището.
Беназир почиташе и уважаваше традициите на своята страна и исляма, но в същото време протестира срещу това, което отдавна е остаряло и пречи на по-нататъшното развитие на страната. Затова тя често и открито подчертаваше, че е вегетарианка: „Вегетарианската диета ми дава сили за моите политически постижения. Благодарение на растителните храни главата ми е свободна от тежки мисли, аз самата съм по-спокойна и уравновесена “, каза тя в интервю. Освен това Беназир настоя, че всеки мюсюлманин може да откаже животинска храна, а „смъртоносната“ енергия на месните продукти само увеличава агресията.
Естествено, подобни изявления и демократични стъпки предизвикаха недоволство сред ислямистите, чието влияние се увеличи в Пакистан в началото на 1990-те години. Но Беназир беше безстрашна. Тя решително отиде за сближаване и сътрудничество с Русия в борбата срещу трафика на наркотици, освободи руските военни, които бяха държани в плен след афганистанската кампания.
Въпреки положителните промени във външната и вътрешната политика, кабинетът на министър-председателя често беше обвиняван в корупция, а самата Беназир започна да прави грешки и да извършва необмислени действия. През 1990 г. пакистанският президент Гулам Хан уволни целия кабинет на Бхуто. Но това не пречупи волята на Беназир: през 1993 г. тя отново се появи на политическата сцена и получи премиерския стол, след като обедини партията си с консервативното крило в правителството.
През 1996 г. тя става най-популярният политик на годината и, изглежда, няма да спре дотук: отново реформи, решителни стъпки в областта на демократичните свободи. По време на втория й премиерски мандат неграмотността сред населението намаля с почти една трета, много планински райони бяха водоснабдени, децата получиха безплатни медицински грижи, започна борбата с детските болести.
Но отново корупцията сред нейното обкръжение попречи на амбициозните планове на жената: съпругът й беше обвинен във вземане на подкупи, брат й беше арестуван по обвинения в държавна измама. Самата Бхуто беше принудена да напусне страната и да отиде в изгнание в Дубай. През 2003 г. международният съд намери обвиненията в изнудване и подкупи за валидни, всички сметки на Бхуто бяха замразени. Но въпреки това тя води активен политически живот извън Пакистан: изнася лекции, дава интервюта и организира престурове в подкрепа на своята партия.
Триумфално завръщане и терористична атака
През 2007 г. пакистанският президент Первез Мушараф пръв се обърна към опозорения политик, свали всички обвинения в корупция и подкупи и му позволи да се върне в страната. За да се справи с възхода на екстремизма в Пакистан, той се нуждаеше от силен съюзник. Като се има предвид популярността на Беназир в родната й страна, нейната кандидатура беше най-подходяща. Нещо повече, Вашингтон също подкрепи политиката на Бхуто, което я направи незаменим посредник във външнополитическия диалог.
Обратно в Пакистан, Бхуто стана много агресивен в политическата борба. През ноември 2007 г. Первез Мушараф въведе военно положение в страната, като обясни, че ширещият се екстремизъм води страната към бездната и това може да бъде спряно само с радикални методи. Беназир категорично не се съгласи с това и на един от митингите направи изявление за необходимостта от оставката на президента. Скоро тя беше взета под домашен арест, но продължи активно да се противопоставя на съществуващия режим.
„Первез Мушараф е пречка за развитието на демокрацията в страната ни. Не виждам смисъл да продължавам да си сътруднича с него и не виждам смисъл от моята работа под негово ръководство“, направи такова гръмко изявление тя на митинг в град Равалпинди на 27 декември. Преди да си тръгне, Беназир погледна през люка на бронираната си кола и веднага получи два куршума във врата и гърдите – тя никога не е носила бронежилетки. Последва самоубийствен атентат, който караше възможно най-близо до колата си с мотопед. Бхуто почина от тежко сътресение, самоубийствен атентат отне живота на повече от 20 души.
Това убийство разбуни обществеността. Лидерите на много страни осъдиха режима на Мушараф и изразиха своите съболезнования на целия пакистански народ. Израелският премиер Ехуд Олмерт прие смъртта на Бхуто като лична трагедия, докато говори по израелската телевизия, той се възхити на смелостта и решителността на „желязната лейди на Изтока“, като подчерта, че вижда в нея връзката между мюсюлманските светове и Израел.
Президентът на САЩ Джордж У. Буш, говорейки с официално изявление, нарече този терористичен акт „презрян“. Самият пакистански президент Мушараф се оказа в много трудна ситуация: протестите на привържениците на Беназир прераснаха в безредици, тълпата извика лозунги „Долу убиеца на Мушараф!“
На 28 декември Беназир Бхуто е погребана в семейното си имение в провинция Синд, до гроба на баща си.