Цезарова гъба (Amanita caesarea)
- Раздел: Basidiomycota (Basidiomycetes)
- Подразделение: Agaricomycotina (Agaricomycetes)
- Клас: Агарикомицети (Agaricomycetes)
- Подклас: Agaricomycetidae (Agaricomycetes)
- Ред: Agaricales (Agaric или Lamellar)
- Семейство: Amanitaceae (Amanitaceae)
- Род: Amanita (Amanita)
- Тип: Amanita caesarea (гъба Цезар (Amanita caesar))
Описание:
Шапка 6-20 cm в диаметър, яйцевидна, полусферична, след това изпъкнала, оранжева или огненочервена, пожълтяваща с възрастта или изсъхваща, гола, по-рядко с големи бели остатъци от обикновен воал, с оребрен ръб.
Плочите са свободни, чести, изпъкнали, оранжево-жълти.
Спори: 8-14 на 6-11 µm, повече или по-малко продълговати, гладки, безцветни, неамилоидни. Споровият прах е бял или жълтеникав.
Кракът е силен, месест, 5-19 на 1,5-2,5 cm, с форма на клуб или цилиндрично с форма на клуб, от светложълт до златист, в горната част с широк висящ жълт оребрен пръстен, близо до основа с торбовидно свободно или полусвободно бяло Volvo. Надничащото Volvo има неравномерен ръб и прилича на черупка на яйце.
Месото е плътно, здраво, бяло, в периферния слой жълто-оранжево, с лек мирис на лешник и приятен вкус.
Разпространение:
Среща се от юни до октомври в стари светли гори, гори, горски израстъци, на границата на широколистни гори и ливади. Традиционно расте под кестени и дъбове, по-рядко в съседство с букови, брезови, лешникови или иглолистни дървета на кисели или декалцирани почви, спорадично, единично.
Вид с дизюнктивен ареал. Среща се в Евразия, Америка, Африка. Сред страните от Западна Европа е разпространен в Италия, Испания, Франция, Германия. На територията на ОНД се среща в Кавказ, в Крим и в Карпатите. Вписан в Червената книга на Германия и Украйна.
Приликата:
Може да се обърка с червената мухоморка (Amanita muscaria (L.) Hook.), когато люспите от шапката на последната се отмиват от дъжда, и особено с нейната разновидност Amanita aureola Kalchbr., с оранжева шапка, почти лишена от бели люспи и с ципесто волво. Но в тази група плочите, пръстенът и стеблото са бели, за разлика от гъбата Цезар, чиито плочи и пръстен на стеблото са жълти, а само Волвото е бяло.
Прилича и на плувка от шафран, но има по-бял крак и плочи.
Оценка:
Единствено и само вкусна ядлива гъба (1-ва категория), изключително ценени от древността. Използва се варено, пържено, сушено, мариновано.