Признат за лечение на тревожност, фобии и обсесивни разстройства, поведенческата и когнитивна терапия с CBT може да засегне много хора, които искат да подобрят качеството си на живот, като коригират краткосрочните или средносрочните разстройства, които понякога могат да бъдат инвалидизиращи ежедневно.

Поведенческите и когнитивните терапии са набор от терапевтични подходи, които съчетават дистанциране на мислите с техники за релаксация или внимание. Ние извършваме работа по срещаните мании, върху самоутвърждаването, върху страховете и фобиите и т.н.

Тази терапия е доста кратка, фокусирана върху настоящето и има за цел да намери решение на проблемите на пациента. За разлика от психоанализата, ние не търсим причини за симптоми и разрешаване в миналото или в говоренето. В момента търсим как да действаме срещу тези симптоми, как ще можем да ги подобрим или дори да заменим някои вредни навици с други, по -позитивни и спокойни.

Тази поведенческа и когнитивна терапия, както подсказва името й, ще се намеси на ниво поведение и познание (мисли).

Следователно терапевтът ще работи с пациента върху начина на действие, както и върху начина на мислене, например чрез даване на упражнения, които да се правят ежедневно. Например, за обсесивно-компулсивно разстройство с ритуали, пациентът трябва да се опита да намали своите ритуали, като се отдалечи от своите мании.

Тези терапии са особено показани за лечение на тревожност, фобии, ОКР, хранителни разстройства, пристрастяване, пристъпи на паника или дори проблеми със съня.

Пациентът се обръща за CBT към психолог или психиатър, обучен за този вид терапия, изискващ две до три години допълнително обучение след университетски курс по психология или медицина.

Обикновено започваме с оценка на симптомите, както и на провокиращите обстоятелства. Пациентът и терапевтът заедно определят проблемите, които трябва да се лекуват, в три категории:

• емоциите;
• мисли;
• свързано поведение.

Разбирането на възникналите проблеми дава възможност да се насочат целите, които трябва да бъдат постигнати, и да се изгради терапевтична програма с терапевта.

По време на програмата на пациента се предлагат упражнения, за да се действа директно върху неговите нарушения.

Това са декондициониращи упражнения в присъствието или отсъствието на терапевта. По този начин пациентът се сблъсква със ситуациите, от които се страхува, по прогресивен начин. Терапевтът присъства като ръководство в поведението, което трябва да бъде възприето.

Тази терапия може да се провежда за кратко (6 до 10 седмици) или средносрочно (между 3 и 6 месеца), за да има реално въздействие върху качеството на живот и благосъстоянието на пациента.

В поведенческата и когнитивната терапия коригиращите преживявания се комбинират с анализ на мисловния процес. Всъщност поведението винаги се предизвиква от мисловен модел, често винаги един и същ.

Например, за змийска фобия, първо си мислим, дори преди да видим змията, „ако я видя, ще получа пристъп на паника“. Оттук и блокирането в ситуация, в която пациентът може да се сблъска с фобията си. Следователно терапевтът ще помогне на пациента да осъзнае своите начини на мислене и своите вътрешни диалози, предхождащи поведенческата реакция.

Субектът трябва постепенно да се изправи срещу обекта или страховия опит. Чрез насочване на пациента към по -подходящо поведение се появяват нови когнитивни пътища, водещи стъпка по стъпка към изцеление и дезактивиране.

Тази работа може да се извършва в групи, с упражнения за релаксация, работа върху тялото, за да се помогне на пациента да управлява по -добре стреса си в дадена ситуация.

Тези терапии предлагат отлични резултати, при условие че субектът инвестира в ежедневното изпълнение на дадените упражнения.

Упражненията извън сесията са много важни за придвижване на пациента към възстановяване: ние отбелязваме начина, по който ги правим, как ги преживяваме, възбудените емоции и наблюдавания напредък. Тази работа ще бъде много полезна в следващата сесия, за да я обсъдим с терапевта. След това пациентът ще промени възприятието си, когато се сблъска със ситуация, която поражда например фобия, обсесивно разстройство или друго.