Как да се отървем от несъзнателните деструктивни нагласи, които ни пречат да живеем щастливо и да се реализираме? Методът на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е насочен към решаването на този проблем. В памет на нейния основател, Арън Бек, публикуваме статия за това как работи CBT.

На 1 ноември 2021 г. почина Арън Темкин Бек – американски психотерапевт, професор по психиатрия, останал в историята като създател на когнитивно-поведенческото направление в психотерапията.

„Ключът към разбирането и решаването на психологически проблеми се крие в ума на пациента“, каза психотерапевтът. Неговият новаторски подход към работата с депресия, фобии и тревожни разстройства показа добри резултати в терапията с клиенти и стана популярен сред професионалистите по целия свят.

Какво е?

Този метод на психотерапия апелира към съзнанието и помага да се отървем от стереотипите и предубедените идеи, които ни лишават от свобода на избор и ни тласкат да действаме по модел.

Методът позволява, ако е необходимо, да се коригират несъзнателните, „автоматични“ заключения на пациента. Той ги възприема като истина, но в действителност те могат силно да изопачат реалните събития. Тези мисли често стават източник на болезнени емоции, неадекватно поведение, депресия, тревожни разстройства и други заболявания.

принцип на действие

Терапията се основава на съвместната работа на терапевта и пациента. Терапевтът не учи пациента как да мисли правилно, но заедно с него разбира дали обичайният тип мислене му помага или му пречи. Ключът към успеха е активното участие на пациента, който не само ще работи на сесии, но и ще прави домашни.

Ако в началото терапията се фокусира само върху симптомите и оплакванията на пациента, то постепенно започва да засяга несъзнателните области на мислене – основни вярвания, както и събития от детството, повлияли на тяхното формиране. Важен е принципът на обратната връзка – терапевтът непрекъснато проверява как пациентът разбира какво се случва в терапията и обсъжда с него възможни грешки.

Напредък

Пациентът, заедно с психотерапевта, установяват при какви обстоятелства се проявява проблемът: как възникват „автоматични мисли“ и как те влияят на неговите идеи, преживявания и поведение. В първата сесия терапевтът само изслушва внимателно пациента, а на следващата те обсъждат подробно мислите и поведението на пациента в многобройни ежедневни ситуации: за какво мисли той, когато се събуди? Ами закуската? Целта е да се направи списък с моменти и ситуации, които предизвикват безпокойство.

След това терапевтът и пациентът планират работна програма. Включва задачи за изпълнение на места или обстоятелства, които предизвикват безпокойство – каране на асансьора, вечеря на обществено място... Тези упражнения ви позволяват да консолидирате нови умения и постепенно да промените поведението. Човек се научава да бъде по-малко твърд и категоричен, да вижда различни аспекти на проблемна ситуация.

Терапевтът постоянно задава въпроси и обяснява точки, които ще помогнат на пациента да разбере проблема. Всяка сесия е различна от предишната, тъй като всеки път пациентът се придвижва малко напред и свиква да живее без подкрепата на терапевта в съответствие с нови, по-гъвкави възгледи.

Вместо да „чете” чуждите мисли, човек се научава да различава своите, започва да се държи различно и в резултат на това емоционалното му състояние също се променя. Той се успокоява, чувства се по-жив и свободен. Започва да бъде приятел със себе си и спира да съди себе си и другите хора.

В какви случаи е необходимо?

Когнитивната терапия е ефективна при справяне с депресия, пристъпи на паника, социална тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство и хранителни разстройства. Този метод се използва и за лечение на алкохолизъм, наркомания и дори шизофрения (като поддържащ метод). В същото време когнитивната терапия е подходяща и за справяне с ниско самочувствие, трудности във взаимоотношенията, перфекционизъм и отлагане.

Може да се използва както при индивидуална работа, така и при работа със семейства. Но не е подходящ за тези пациенти, които не са готови да вземат активно участие в работата и очакват от терапевта да даде съвет или просто да интерпретира случващото се.

Колко време отнема терапията? Колко струва?

Броят на срещите зависи от желанието на клиента да работи, от сложността на проблема и условията на неговия живот. Всяка сесия продължава 50 минути. Курсът на терапията е от 5-10 сесии 1-2 пъти седмично. В някои случаи терапията може да продължи повече от шест месеца.

История на метода

1913 Американският психолог Джон Уотсън публикува първите си статии за бихевиоризъм. Той призовава колегите си да се съсредоточат изключително върху изучаването на човешкото поведение, върху изучаването на връзката „външен стимул – външна реакция (поведение)”.

1960. Основателят на рационално-емоционалната психотерапия, американският психолог Албърт Елис, заявява значението на междинно звено в тази верига – нашите мисли и идеи (познавания). Колегата му Арън Бек започва да изучава областта на знанието. След като оцени резултатите от различни терапии, той стигна до извода, че нашите емоции и поведението ни зависят от стила на нашето мислене. Арън Бек стана основателят на когнитивно-поведенческата (или просто когнитивната) психотерапия.

Оставете коментар