Червена паяжина (Cortinarius purpurascens)
- Раздел: Basidiomycota (Basidiomycetes)
- Подразделение: Agaricomycotina (Agaricomycetes)
- Клас: Агарикомицети (Agaricomycetes)
- Подклас: Agaricomycetidae (Agaricomycetes)
- Ред: Agaricales (Agaric или Lamellar)
- Семейство: Cortinariaceae (Паяжини)
- Род: Cortinarius (Spiderweb)
- Тип: Cortinarius purpurascens (Лилава паяжина)
Червена паяжина (Cortinarius purpurascens) – гъба, която според някои източници е годна за консумация, принадлежи към рода Паяжини, семейство Паякови. Основният синоним на името му е френският термин Пурпурната завеса.
Плодовото тяло на лилавата паяжина се състои от дръжка с дължина от 6 до 8 cm и шапка с диаметър до 15 cm. Първоначално капачката има изпъкнала форма, но при узряването на гъбите тя става просната, лепкава на допир и плоска. Месото на шапката се характеризира с влакнест характер, а цветът на самата шапка може да варира от маслинено-кафяв до червеникаво-кафяв, с малко по-тъмен цвят в централната част. Когато пулпата се изсуши, шапката престава да блести.
Пулпата на гъбите се характеризира със синкав оттенък, но при механично въздействие и нарязване придобива лилав цвят. Месото на тази гъба като такова няма вкус, но ароматът е приятен.
Обиколката на стъблото на гъбата варира в рамките на 1-1.2 см, структурата на стъблото е много плътна, в основата придобива грудкова подута форма. Основният цвят на стъблото на гъбата е лилав.
Хименофорът е разположен на вътрешната повърхност на шапката и се състои от пластини, прилепнали към стъблото със зъбец, първоначално лилав на цвят, но постепенно става ръждиво-кафяв или кафеникав. Плочите съдържат ръждиво-кафяв прах от спори, състоящ се от бадемовидни спори, покрити с брадавици.
Активното плододаване на лилавата паяжина се случва през есенния период. Гъбата от този вид може да се намери в смесени, широколистни или иглолистни гори, главно в края на август и през целия септември.
Информацията за това дали алената паяжина е годна за консумация е противоречива. Някои източници казват, че този вид гъби са разрешени за ядене, докато други посочват, че плодните тела на тази гъба не са подходящи за ядене, тъй като имат нисък вкус. Обикновено лилавата паяжина може да се нарече годна за консумация, яде се предимно осолена или маринована. Хранителните свойства на вида са малко проучени.
Пурпурната паяжина по своите външни характеристики е подобна на някои други разновидности на паяжини. Основните отличителни черти на вида са фактът, че пулпата на описаната гъба при механично въздействие (натиск) променя цвета си на ярко лилаво.