Автор: Ю.Б. Гипенрайтер
Кои са необходимите и достатъчни критерии за формирана личност?
Ще използвам разсъжденията по този въпрос на автора на монография за развитието на личността при децата Л. И. Божович (16). По същество той подчертава два основни критерия.
Първи критерий: човек може да се счита за личност, ако има йерархия в мотивите му в определен смисъл, а именно ако е в състояние да преодолее собствените си непосредствени импулси в името на нещо друго. В такива случаи се казва, че субектът е способен на опосредствано поведение. В същото време се приема, че мотивите, чрез които се преодоляват непосредствените мотиви, са социално значими. Те са социални по произход и значение, тоест заложени са от обществото, възпитавани в човек.
Вторият необходим критерий на личността е способността за съзнателно управление на собственото си поведение. Това ръководство се осъществява на базата на съзнателни мотиви-цели и принципи. Вторият критерий се различава от първия по това, че предполага именно съзнателното подчиняване на мотивите. Просто опосредстваното поведение (първият критерий) може да се основава на спонтанно формирана йерархия от мотиви и дори на „спонтанен морал“: човек може да не осъзнава какво? накара го да действа по определен начин, но въпреки това да действа доста морално. Така че, въпреки че вторият признак също се отнася до опосредствано поведение, набляга се именно на съзнателното посредничество. Предполага съществуването на самосъзнание като специална инстанция на личността.
Стаята беше в руини, но момичето сгъна салфетката си.
изтегляне на видео
За да разберем по-добре тези критерии, нека разгледаме за контраст един пример — появата на човек (дете) с много силно забавяне в развитието на личността.
Това е доста уникален случай, касае се известната (като нашата Олга Скороходова) глухо-сляпо-няма американка Хелън Келър. Възрастната Хелън се превърна в доста културен и много образован човек. Но на 6-годишна възраст, когато младата учителка Анна Съливан пристигна в къщата на родителите си, за да започне да учи момичето, тя беше напълно необичайно същество.
До този момент Хелън беше доста добре умствено развита. Родителите й бяха заможни хора и на Хелън, единственото им дете, се обръщаше цялото внимание. В резултат на това тя води активен живот, беше добре запознат с къщата, тичаше из градината и градината, познаваше домашни животни и знаеше как да използва много домакински предмети. Тя беше приятелка с чернокожи момичета, дъщеря на готвач, и дори общуваше с нея на жестомимичен език, който само те разбираха.
И в същото време поведението на Хелън беше ужасна картина. В семейството момичето много съжаляваше, те й отдаваха на всичко и винаги се поддаваха на нейните изисквания. В резултат на това тя се превърна в тиранин на семейството. Ако не можеше да постигне нещо или дори просто да бъде разбрана, тя се вбесяваше, започваше да рита, драска и хапе. Докато пристигна учителят, подобни пристъпи на бяс вече се повтаряха по няколко пъти на ден.
Анна Съливан описва как се случи първата им среща. Момичето я чакаше, като беше предупредено за пристигането на госта. Чувайки стъпки, или по-скоро, усещайки вибрациите от стъпалата, тя, навеждайки глава, се втурна към атаката. Ана се опита да я прегърне, но с ритници и щипки момичето се освободи от нея. На вечеря учителят седна до Хелън. Но момичето обикновено не седеше на мястото си, а обикаляше масата, пъхайки ръцете си в чужди чинии и избираше какво харесва. Когато ръката й беше в чинията на госта, тя получи удар и беше настанена насила на стол. Скочи от стола, момичето се втурна към близките си, но намери столовете празни. Учителят твърдо поискал временното отделяне на Хелън от семейството, което било изцяло подчинено на нейните капризи. Така момичето беше дадено във властта на «врага», битките с който продължиха дълго време. Всяко съвместно действие — обличане, миене и т.н. — провокира пристъпи на агресия в нея. Веднъж с удар в лицето тя изби два предни зъба на учител. Не ставаше дума за никакво обучение. „Първо беше необходимо да се овладее нейният нрав“, пише А. Съливан (цит. в: 77, стр. 48-50).
И така, използвайки анализираните по-горе идеи и признаци, можем да кажем, че до 6-годишна възраст Хелън Келър не е имала почти никакво развитие на личността, тъй като нейните непосредствени импулси не само не са били преодоляни, но дори са били култивирани до известна степен от снизходителни възрастни. Целта на учителя — „да обуздае нрава“ на момичето — и означаваше да започне формирането на нейната личност.