Дали усещането за щастие е нашето естествено право или награда за добри дела и труд? Усмивката на съдбата или компенсация за претърпеното страдание? Каква е заслугата на някой, който е дълбоко доволен от живота, семейството, работата и се радва на всеки нов ден? С години ли вървеше към целта си или просто беше „роден с риза“?
Способността да бъдеш щастлив зависи до 50% от вродените характеристики: тип личност, темперамент, мозъчна структура - това са резултатите от редица изследвания. А това означава, че много от нас от детството се чувстват щастливи/нещастни, каквото и да ни се случва.
„И все пак нашите действия – какви дейности избираме, към какви цели се стремим, как общуваме с хората – влияят на мирогледа много повече, отколкото изглежда“, казва психологът Тамара Гордеева. — Нашата личност не се задава, тя се формира в процеса на взаимодействие със света. Можете да кажете „Нямам достатъчно допамини“ и да бъдете тъжни за това. Но ако започнем да действаме, ситуацията се променя. На първо място, това, което ни прави щастливи, е смислена и творческа дейност, особено свързана с помощта на други хора и насочена — колкото и силно да звучи — да променим света към по-добро.
Има много поведенчески стратегии, които ни помагат да се чувстваме по-доволни от живота. Те включват практикуване на благодарност, използване на силните си страни и оценяване на положителни преживявания. От по-важните — способността да се поддържат топли взаимоотношения, основани на уважение и приемане, и в общуването да се избират активни и конструктивни начини за отговор. Това означава да съпреживявате и да се радвате, да изяснявате, да задавате въпроси, да бъдете напълно въвлечени в ситуацията.
Ако целите ви са повече в категорията „да бъдете“, отколкото „да имате“, тогава щастието ще се приближи
Друг път към щастието води чрез способността да си сътрудничите със света, да останете спокойни, да не се паникьосвате и да не се страхувате от трудностите. „Ключовият принцип е интересът към живота, който ни отвлича от прекомерните тревоги и тревоги“, отбелязва Тамара Гордеева. "Когато сме егоцентрични и невнимателни към другите, е по-вероятно да се чувстваме нещастни."
По-лесно е за някой, който е уравновесен, отворен и доброжелателен по природа или поради семейно възпитание, да следва тези стратегии. Други трябва да работят върху своя мироглед и отношения с другите: съзнателно да се откажат от неумерените желания, да започнат добри навици, например, да си спомнят вечерта три добри събития, случили се през деня. И тогава животът ще донесе повече удовлетворение.
Друг е въпросът доколко е оправдана подобна цел да станеш щастлив. „Колкото повече се стремим към щастие, толкова по-далеч се отдалечаваме от него“, обяснява психологът. „По-добре е да изберете цели въз основа на вашите ценности.” Ако целите ви са повече в категорията „да бъдете“, отколкото „да имате“, свързани с личностно израстване, развитие на компетенции или взаимоотношения с другите, тогава щастието ще се приближи.