Н. К. Рьорих
„Овидий и Хорас, Цицерон и Диоген, Леонардо да Винчи и Нютон, Байрон, Шели, Шопенхауер, както и Л. Толстой, И. Репин, Св. Рьорих – можете да изброите още много известни хора, които са били вегетарианци.“ Така каза културологът Борис Иванович Снегирев (р. 1916 г.), действителен член на Философското дружество на Руската академия на науките, през 1996 г. в интервю на тема „Етика на храненето“ в списание „Патриот“.
Ако в този списък се споменава „Св. Рьорих”, тоест художникът-портретист и пейзажист Святослав Николаевич Рьорих (роден през 1928 г.), живял в Индия от 1904 г. Но не за него и неговото вегетарианство в бъдеще ще стане дума, а за баща му Николай Рьорих, художник, лирик и есеист (1874-1947). От 1910 до 1918 г. е председател на художественото дружество „Свет на изкуството“, близко до символизма. През 1918 г. емигрира във Финландия, а през 1920 г. в Лондон. Там се запознава с Рабиндранат Тагор и чрез него се запознава с културата на Индия. От 1928 г. живее в долината Кулу (източен Пенджаб), откъдето пътува до Тибет и други азиатски страни. Запознаването на Рьорих с мъдростта на будизма е отразено в редица книги с религиозно-етично съдържание. Впоследствие те са обединени под общото наименование „Жива етика“, а съпругата на Рьорих Елена Ивановна (1879-1955) активно допринася за това – тя е негова „приятелка, другар и вдъхновител“. От 1930 г. в Германия съществува Обществото Рьорих, а в Ню Йорк действа Музеят на Николай Рьорих.
В кратка автобиография, написана на 4 август 1944 г. и публикувана в списание „Нашият съвременник“ през 1967 г., Рьорих посвещава две страници по-специално на колегата художник И. Е. Репин, който ще бъде обсъден в следващата глава; в същото време се споменава и вегетарианският му начин на живот: „И самият творчески живот на майстора, способността му да работи неуморно, заминаването му в пенатите, вегетарианството му, неговите писания - всичко това е необичайно и мащабно, дава ярка образ на велик художник.
Н. К. Рьорих, изглежда, може да се нарече вегетарианец само в известен смисъл. Ако той почти изключително насърчаваше и практикуваше вегетарианска диета, това се дължи на неговите религиозни вярвания. Той, подобно на съпругата си, вярваше в прераждането и е известно, че подобна вяра е причина много хора да отказват животинска храна. Но още по-важна за Рьорих е идеята, широко разпространена в някои езотерични учения, за различните степени на чистота на храната и влиянието, което тя оказва върху умственото развитие на човека. Братството (1937) казва (§ 21):
„Всяка храна, съдържаща кръв, е вредна за фината енергия. Ако човечеството се въздържаше от поглъщане на мърша, тогава еволюцията можеше да се ускори. Любителите на месо се опитаха да премахнат кръвта от месото <…>. Но дори кръвта да бъде отстранена от месото, то не може да бъде напълно освободено от излъчването на мощно вещество. Слънчевите лъчи елиминират до известна степен тези излъчвания, но тяхното разпръскване в пространството причинява не малка вреда. Опитайте експеримент близо до кланица и ще станете свидетели на изключителна лудост, да не говорим за същества, които смучат открита кръв. Нищо чудно, че кръвта се смята за мистериозна. <...> За съжаление правителствата обръщат твърде малко внимание на здравето на населението. Държавната медицина и хигиена са на ниско ниво; медицинският надзор не е по-висок от полицейския. Никаква нова мисъл не прониква в тези остарели институции; те знаят само да преследват, а не да помагат. По пътя към братството да няма кланици.
В AUM (1936) четем (§ 277):
Освен това, когато посочвам растителна храна, предпазвам финото тяло от напояване с кръв. Есенцията на кръвта много силно прониква в тялото и дори във финото тяло. Кръвта е толкова нездравословна, че дори в крайни случаи допускаме месо, изсушено на слънце. Също така е възможно да има тези части от животни, където веществото на кръвта е напълно преработено. Така растителната храна също е важна за живота във Финия свят.
„Ако посочвам растителната храна, то е защото искам да защитя финото тяло от кръв [т.е. тялото като носител на духовни сили, свързани с тази светлина. – ПБ]. Отделянето на кръв е много нежелателно в храната и само по изключение допускаме сушено на слънце месо). В този случай могат да се използват онези части от тялото на животните, в които кръвното вещество е напълно трансформирано. Така растителната храна също е важна за живота във Финия свят.”
Трябва да знаете, че кръвта е много специален сок. Не без причина евреите и ислямът, и отчасти православната църква, а освен тях и различни секти, забраняват употребата му в храната. Или, както например Касян на Тургенев, те подчертават свещено-тайнствения характер на кръвта.
Елена Рьорих цитира през 1939 г. неиздадената книга на Рьорих „Надземието“: Но все пак има периоди на глад и тогава като крайна мярка се разрешава сушено и пушено месо. Ние сме категорично против виното, то е също толкова незаконно, колкото и наркотикът, но има случаи на толкова непоносими страдания, че лекарят няма друг начин, освен да прибегне до тяхна помощ.
И в момента в Русия все още съществува – или: отново – съществува общност от привърженици на Рьорих („Рьорихи”); членовете му отчасти живеят на вегетарианска основа.
Фактът, че за Рьорих мотивите за защита на животните са били само отчасти решаващи, става ясно, между другото, от писмо, написано от Елена Рьорих на 30 март 1936 г. до един съмняващ се търсач на истината: „Вегетарианската храна не се препоръчва за сантиментални причини, но главно поради по-големите си ползи за здравето. Това се отнася както за физическото, така и за психическото здраве.
Рьорих ясно вижда единството на всичко живо - и го изразява в стихотворението "Не убивай?", Написано през 1916 г., по време на войната.