Решението ни може да бъде предвидено секунди преди да помислим, че сме го взели. Наистина ли сме лишени от воля, ако изборът ни наистина може да бъде предвиден предварително? Не е толкова просто. В крайна сметка истинската свободна воля е възможна с изпълнението на желания от втори ред.
Много философи вярват, че да имаш свободна воля означава да действаш според собствената си воля: да действаш като инициатор на своите решения и да можеш да приложиш тези решения на практика. Бих искал да цитирам данните от два експеримента, които могат, ако не преобърнат, то поне да разклатят идеята за собствената ни свобода, която отдавна е вкоренена в главите ни.
Първият експеримент е замислен и поставен от американския психолог Бенджамин Либет преди повече от четвърт век. Доброволците бяха помолени да направят просто движение (да речем, да вдигнат пръст), когато пожелаят. Регистрирани са процесите, протичащи в техните организми: движението на мускулите и отделно предшестващият го процес в двигателните части на мозъка. Пред субектите имаше циферблат със стрелка. Те трябваше да си спомнят къде е стрелата в момента, в който са взели решението да вдигнат пръста си.
Първо настъпва активирането на двигателните части на мозъка и едва след това се появява съзнателен избор.
Резултатите от експеримента станаха сензация. Те подкопаха интуицията ни за това как действа свободната воля. Струва ни се, че първо вземаме съзнателно решение (например да вдигнем пръст), а след това то се предава на частите на мозъка, които отговарят за нашите двигателни реакции. Последните задействат мускулите ни: пръстът се издига.
Данните, получени по време на експеримента Libet, показват, че подобна схема не работи. Оказва се, че първо настъпва активирането на двигателните части на мозъка и едва след това се появява съзнателен избор. Тоест действията на човек не са резултат от неговите „свободни” съзнателни решения, а са предопределени от обективни невронни процеси в мозъка, които се случват още преди фазата на тяхното осъзнаване.
Фазата на осъзнаване е придружена от илюзията, че инициаторът на тези действия е самият субект. Ако използваме аналогията с кукления театър, ние сме като полукукли с обърнат механизъм, изпитващи илюзията за свободна воля в действията си.
В началото на XNUMX век в Германия бяха проведени поредица от още по-любопитни експерименти под ръководството на невролозите Джон-Дилън Хейнс и Чун Сионг Сун. Субектите бяха помолени по всяко удобно време да натиснат бутон на едно от дистанционните управления, които бяха в дясната и лявата им ръка. Успоредно с това на монитора пред тях се появиха букви. Субектите трябваше да си спомнят коя буква се появява на екрана в момента, в който решават да натиснат бутона.
Невронната активност на мозъка се записва с помощта на томограф. Въз основа на данните от томографията учените създадоха програма, която може да предскаже кой бутон ще избере човек. Тази програма е в състояние да предскаже бъдещите избори на субектите средно 6-10 секунди преди да направят този избор! Получените данни бяха истински шок за онези учени и философи, които изоставаха от тезата, че човек има свободна воля.
Свободната воля е нещо като сън. Когато спите, не винаги сънувате
Така че свободни ли сме или не? Моята позиция е следната: заключението, че нямаме свободна воля, се основава не на доказателство, че я нямаме, а на объркване на понятията „свободна воля“ и „свобода на действие“. Моето твърдение е, че експериментите, провеждани от психолози и невролози, са експерименти върху свободата на действие, а не върху свободната воля изобщо.
Свободната воля винаги е свързана с размисъл. С това, което американският философ Хари Франкфурт нарече „желания от втори ред“. Желанията от първи ред са нашите непосредствени желания, които са свързани с нещо конкретно, а желанията от втори ред са косвени желания, те могат да се нарекат желания за желания. Ще обясня с пример.
Аз съм заклет пушач от 15 години. В този момент от живота си имах желание от първи ред — желанието да пуша. В същото време изпитах и желание от втори ред. А именно: исках да не искам да пуша. Така че исках да спра цигарите.
Когато реализираме желание от първи ред, това е свободно действие. Бях свободен в действието си какво да пуша – цигари, пури или пурети. Свободната воля се осъществява, когато се реализира желание от втори ред. Когато спрях цигарите, тоест когато осъзнах желанието си от втори ред, това беше акт на свободна воля.
Като философ твърдя, че данните на съвременната невронаука не доказват, че ние нямаме свобода на действие и свободна воля. Но това не означава, че свободната воля ни се дава автоматично. Въпросът за свободната воля не е само теоретичен. Това е въпрос на личен избор на всеки от нас.
Свободната воля е нещо като сън. Когато спите, не винаги сънувате. По същия начин, когато сте будни, не винаги сте доброволни. Но ако изобщо не използвате свободната си воля, тогава някак си спите.
Искате ли да сте свободни? След това използвайте размисъл, ръководете се от желания от втори ред, анализирайте мотивите си, помислете за концепциите, които използвате, мислете ясно и ще имате по-голям шанс да живеете в свят, в който човек има не само свобода на действие, но и свободната воля.