Какви лични проблеми могат да бъдат решени чрез изучаване на живота и защо Бог не трябва да бъде изведен на сцената? Разговор с Леонид Огороднов, автор на методиката на агиодрамата, който тази година навършва 10 години.
Психологии: „Agio“ е гръцки за „свят“, но какво е агиодрама?
Леонид Огороднов: Когато се роди тази техника, ние поставихме житието на светци чрез психодрама, тоест драматична импровизация по даден сюжет. Сега бих определил агиодрамата по-широко: това е психодраматична творба със Свещеното предание.
Освен жития, това включва поставянето на икони, текстове на светите отци, църковна музика и архитектура. Например моята ученичка, психологът Юлия Труханова, постави интериора на храма.
Поставяне на интериора - възможно ли е?
Възможно е да се постави всичко, което може да се разглежда като текст в най-широк смисъл, тоест като организирана система от знаци. В психодрамата всеки обект може да намери своя глас, да покаже характер.
Например, в постановката на «Храм» имаше роли: притвора, храма, иконостаса, полилея, верандата, стъпалата към храма. Участничката, която избра ролята на „Стъпки към храма“, изпита прозрение: тя осъзна, че това не е просто стълбище, тези стъпала са пътеводители от ежедневието към света на свещеното.
Участници в продукции - кои са те?
Такъв въпрос включва разработването на обучение, когато се определя целевата аудитория и се създава продукт за нея. Но не направих нищо. Влязох в агиодрамата, защото ми беше интересно.
Затова пуснах обява и се обадих на приятелите си и казах: „Елате, трябва само да платите за стаята, да играем и да видим какво ще се случи.“ И дойдоха тези, които също се интересуваха, имаше доста. В крайна сметка има изроди, които се интересуват от икони или византийски глупци от XNUMX век. Същото беше и с агиодрамата.
Агиодрама — терапевтична или образователна техника?
Не само терапевтични, но и образователни: участниците не само разбират, но и придобиват личен опит за това какво е светостта, кои са апостолите, мъчениците, светците и другите светци.
Що се отнася до психотерапията, с помощта на агиодрамата може да се решават психологически проблеми, но методът за решаването му се различава от този, възприет в класическата психодрама: в сравнение с нея агиодрамата, разбира се, е излишна.
Агиодрамата ви позволява да изживеете да се обърнете към Бог, да излезете отвъд собственото си „аз“, да станете повече от своето „аз“
Какъв е смисълът да въвеждаш светци в постановката, ако можеш просто да сложиш мама и татко? Не е тайна, че повечето от проблемите ни са свързани с отношенията родител-дете. Решението на подобни проблеми се крие в полето на нашето «аз».
Агиодрамата е систематично произведение с трансцендентални, в случая религиозни, духовни роли. „Трансцендентно“ означава „преминаване на границата“. Разбира се, границата между човека и Бог може да се премине само с Божията помощ, тъй като е установена от Него.
Но, например, молитвата е обръщение към Бога, а „молитвата“ е трансцендентална роля. Агиодрамата ви позволява да преживеете това преобразуване, да отидете — или поне да опитате — отвъд границите на собственото си „аз“, да станете повече от своето „аз“.
Явно такава цел си поставят предимно вярващи?
Да, преди всичко вярващи, но не само. Все още „симпатичен“, заинтересован. Но работата е изградена по различен начин. В много случаи агиодраматичната работа с вярващи може да се нарече обширна подготовка за Покаянието.
Вярващите имат, например, съмнения или гняв, роптая срещу Бог. Това им пречи да се молят, да молят Бог за нещо: как да отправя молба към някого, на когото съм ядосан? Това е случай, когато две роли се придържат заедно: трансценденталната роля на този, който се моли, и психологическата роля на ядосания. И тогава целта на агиодрамата е да раздели тези роли.
Защо е полезно да се разделят ролите?
Защото, когато не споделяме различни роли, тогава вътре в нас възниква объркване или, по думите на Юнг, „комплекс”, тоест плетеница от многопосочни духовни тенденции. Този, с когото се случва това, не осъзнава това объркване, но го преживява — и това преживяване е рязко негативно. И да се действа от тази позиция като цяло е невъзможно.
Често Божият образ е смесица от страхове и надежди, събрани от роднини и приятели.
Ако усилие на волята ни донесе еднократна победа, тогава „комплексът“ се връща и става още по-болезнен. Но ако разделим ролите и чуем гласовете им, тогава можем да разберем всяка една от тях и може би да се съгласим с тях. В класическата психодрама също се поставя такава цел.
Как върви тази работа?
Веднъж поставихме житието на великомъченик Евстатий Плакис, на когото Христос се яви в образа на елен. Клиентът в ролята на Евстатий, виждайки Елена, изведнъж изпита най-силно безпокойство.
Започнах да питам и се оказа, че тя свързва Елена с баба си: тя беше властна жена, исканията й често си противоречат и на момичето беше трудно да се справи с това. След това спряхме същинското агиодраматично действие и преминахме към класическа психодрама на семейна тематика.
След като се справихме с отношенията между баба и внучка (психологически роли), се върнахме към живота, към Евстатий и Елен (трансцендентални роли). И тогава клиентът от ролята на светец успя да се обърне към Елена с любов, без страх и безпокойство. Така разведохме ролите, дадохме на Бог – Богово, а на баба – на баба.
И какви проблеми решават невярващите?
Пример: Състезател е извикан за ролята на смирен светец, но ролята не се получава. Защо? Пречи й гордостта, за която дори не е подозирала. Резултатът от работата в този случай може да не е решение на проблема, а, напротив, неговата формулировка.
Много важна тема както за вярващите, така и за невярващите е премахването на проекциите от Бог. Всеки, който поне малко е запознат с психологията, знае, че съпругът или съпругата често изкривяват образа на партньор, пренасяйки му чертите на майка или баща.
Нещо подобно се случва и с образа на Бог — той често е смесица от страхове и надежди, събрани от всички роднини и приятели. В агиодрамата можем да премахнем тези проекции и тогава се възстановява възможността за общуване както с Бога, така и с хората.
Как стигнахте до агиодрамата? И защо напуснаха психодрамата?
Никъде не съм ходил: водя психодраматични групи, преподавам и работя индивидуално по метода на психодрамата. Но всеки в професията си търси „чип“, затова започнах да търся. И от това, което знаех и видях, най-много ми хареса митодрамата.
Освен това ме интересуваха цикли, а не отделни митове и е желателно такъв цикъл да завърши с края на света: раждането на Вселената, приключенията на боговете, разклащането на нестабилния баланс на света, и трябваше да завърши с нещо.
Ако разделим ролите и чуем гласовете им, можем да разберем всяка една от тях и може би да се съгласим с тях
Оказа се, че има много малко такива митологични системи. Започнах със скандинавската митология, след това преминах към юдео-християнския «мит», настроих цикъл според Стария завет. Тогава се сетих за Новия завет. Но вярвах, че Бог не трябва да бъде извеждан на сцената, за да не се провокират проекции върху Него, да не Му приписваме нашите човешки чувства и мотивации.
А в Новия Завет Христос действа навсякъде, в което божественото съжителства с човешката природа. И си помислих: Бог не може да бъде поставен — но можете да поставите хора, които са най-близо до Него. И това са светците. Когато погледнах живота на „митологични“ очи, бях изумен от тяхната дълбочина, красота и разнообразие от значения.
Агиодрамата промени ли нещо в живота ви?
да. Не мога да кажа, че съм станал църковен член: не членувам в никоя енория и не участвам активно в църковния живот, но се изповядвам и причастявам поне четири пъти в годината. Чувствайки, че не винаги имам достатъчно знания, за да запазя православния контекст на живота, отидох да уча теология в Православния хуманитарен университет „Св. Тихон“.
А от професионална гледна точка това е пътят на себереализацията: системна работа с трансцендентални роли. Това е много вдъхновяващо. Опитах се да въведа трансцендентални роли в нерелигиозната психодрама, но това не ме привлече.
Интересувам се от светци. Никога не знам какво ще се случи с този светец в постановката, какви емоционални реакции и значения ще открие изпълнителят на тази роля. Все още не е имало случай да не съм научил нещо ново за себе си.