Сурова манатарка (Leccinum duriusculum) снимка и описание

Подберезовик корековатый

• Манатарка твърда
• Обабок е суров
• Тополова манатарка
• Обабок твърд

• Манатарка твърда;
• Тополова манатарка;
• Обабок е суров;
• Обабок твърд;
• Издръжлива гъба;
• Черно легло.

Плодовото тяло на суровата манатарка се състои от стъбло и капачка. Месото на гъбата е бяло, много твърдо, но ако направите разрез на шапката, става червеникаво. Ако основата на стъблото е повредена, месото става синкаво и след известно време придобива сиво-черен оттенък. Ароматът на пулпата на суровата манатарка е слаб, миризмата на гъби е различна, вкусът е приятен.

Диаметърът на шапката варира между 6-15 см. Формата на младите гъби от суровата манатарка е изпъкнала и полусферична, а в зрелите плодни тела става възглавничеста. Върху кожата на гъбата първоначално има малък ръб, който при узряване напълно изчезва и гъбата остава гола. При висока влажност повърхността на капачката става лигавица, с висящи ръбове. Цветът на шапката може да бъде сиво-кафяв, сиво-кафяв, охра-кафяв, сиво-кафяв.

Хименофорът на гъбата е тръбест. Тубулите са с дължина от 10 до 25 mm, първоначално бели, постепенно стават кремаво жълти и при натиск променят цвета си до сивокафяво или маслиненокафяво. Съставните компоненти на хименофора са спори, характеризиращи се с елипсоидно-вретеновидна или елипсовидна форма. Цветът на споровия прах варира от охра-кафеникав до светла охра. Размерите на спорите са 14.5-16 – 4.5-6 микрона.

Дължината на крака на гъбата варира между 40-160 mm, а диаметърът му е 10-35 mm. По форма е вретеновидна или цилиндрична, понякога може да бъде заострена в основата. Горната част на крака на гъбата се характеризира с белезникав цвят, а в основата често се виждат синкави петна. Отдолу цветът на крака е кафеникав, а цялата му повърхност е покрита с кафяви люспи.

Суровата манатарка расте в смесени и широколистни гори, точно върху почвата. Има способността да образува микориза с тополи и трепетлики. Можете да срещнете тази гъба както в групи, така и в единичен растеж. Суровата манатарка предпочита да расте на варовити почви. Рядко, но все пак можете да намерите този вид манатарки на глинести и песъчливи почви. Плододаването на гъбата настъпва от средата на юли до края на октомври (понякога плодните тела на суровата манатарка могат да бъдат намерени в средата на ноември). През последните няколко години се появяват все повече информации, че гъбата манатарка се разпространява все по-широко, среща се все по-често и в големи количества.

Грубата манатарка е ядлива гъба, при която, в сравнение с други видове манатарки, месото е много по-плътно. В него много рядко се появяват червеи и се препоръчва да се използва сурова манатарка в сушена или прясна форма. Използва се за приготвяне на различни вкусни ястия.

Описаният вид е подобен на много други сортове манатарки. Суровата манатарка обаче няма прилики с отровни или негодни за консумация гъби.