Днес има невероятно много образователни дейности за деца в предучилищна възраст, но не е толкова лесно да се настанят деца, които вече са усвоили смартфон: липсва им постоянство. Микрообучението може да помогне за решаването на този проблем. Невропсихологът Полина Харина говори за новата тенденция.
Деца под 4 години все още не могат да задържат вниманието си върху едно нещо дълго време. Особено ако говорим за учебна задача, а не за забавна игра. И още по-трудно е да се възпитава постоянство днес, когато децата използват джаджи буквално от първата година от живота си. Микрообучението помага за решаването на този проблем.
Този начин на учене на нови неща е една от тенденциите на съвременното образование. Същността му е, че децата и възрастните получават знания на малки порции. Придвижването към целта с кратки стъпки — от просто към сложно — ви позволява да избягвате претоварване и да решавате сложни проблеми на части. Микрообучението се основава на три основни принципа:
- кратки, но редовни часове;
- ежедневно повторение на обхванатия материал;
- постепенно усложняване на материала.
Класовете с деца в предучилищна възраст не трябва да продължават повече от 20 минути, а микрообучението е предназначено само за кратки уроци. И за родителите е лесно да отделят 15-20 минути на ден на децата.
Как работи микрообучението
На практика процесът изглежда така: да приемем, че искате да научите едногодишно дете да нанизва мъниста на връв. Разделете задачата на етапи: първо нанизвате мънистото и каните детето да го махне, след това предлагате сами да го нанижете и накрая се научавате да прихващате мънистото и да го местите по връвта, за да можете да добавите още едно. Микрообучението се състои от такива кратки, последователни уроци.
Нека да разгледаме примера на пъзел игра, където целта е да се научи детето в предучилищна възраст да прилага различни стратегии. Когато предлагам да сглобя пъзел за първи път, за детето е трудно да свърже всички детайли наведнъж, за да получи картина, защото няма опит и знания. Резултатът е ситуация на провал, намаляване на мотивацията и след това загуба на интерес към тази игра.
Затова отначало сам сглобявам пъзела и разделям задачата на етапи.
Първият етап. Обмисляме картинка-подсказка и я описваме, обръщаме внимание на 2-3 конкретни детайла. След това ги намираме сред другите и ги поставяме на правилното място в картинката с намек. Ако е трудно за дете, предлагам да обърнете внимание на формата на частта (голяма или малка).
Вторият етап. Когато детето се справи с първата задача, на следващия урок избирам от всички детайли, както миналия път, и ги обръщам. След това моля детето да постави всяко парче на правилното място на картинката. Ако му е трудно, обръщам внимание на формата на частта и питам дали я държи правилно или трябва да се обърне.
Третият етап. Постепенно увеличавайте броя на детайлите. След това можете да научите детето си да сглобява пъзели самостоятелно, без картинен намек. Първо, учим да сгъваме рамката, след това средата. Или първо съберете конкретно изображение в пъзел и след това го съберете, като се съсредоточите върху диаграмата.
Така детето, овладявайки всеки етап, се научава да използва различни техники и умението му се превръща в умение, което се фиксира за дълго време. Този формат може да се използва във всички игри. Учейки на малки стъпки, детето ще овладее цялото умение.
Какви са ползите от микрообучението?
- Детето няма време да се отегчава. Във формата на кратки уроци децата лесно усвояват онези умения, които не искат да научат. Например, ако детето не обича да реже и вие му предлагате да изпълнява кратка задача всеки ден, където трябва да изрежете само един елемент или да направите няколко разреза, тогава то ще научи това умение постепенно, неусетно за себе си .
- Ученето „малко по малко” помага на детето да свикне с факта, че обучението е част от живота. Ако учите всеки ден в определено време, детето възприема микроуроците като част от обичайния график и свиква да учи от най-ранна възраст.
- Този подход учи на концентрация, тъй като детето е напълно фокусирано върху процеса, няма време да се разсейва. Но в същото време той няма време да се уморява.
- Микрообучението прави ученето по-лесно. Мозъкът ни е устроен по такъв начин, че вече час след края на часовете забравяме 60% от информацията, след 10 часа 35% от наученото остава в паметта. Според кривата на забравяне на Ебинхаус само за 1 месец забравяме 80% от това, което сме научили. Ако систематично повтаряте обхванатото, тогава материалът от краткосрочната памет преминава в дългосрочната памет.
- Микрообучението предполага система: учебният процес не се прекъсва, детето постепенно, ден след ден, се придвижва към определена голяма цел (например да се научи да изрязва или оцветява). В идеалния случай часовете се провеждат всеки ден по едно и също време. Този формат е идеален за деца с различни забавяния в развитието. Материалът се дозира, изработва до автоматизма и след това става по-сложен. Това ви позволява да фиксирате материала.
Къде и как да уча
Днес имаме много различни онлайн курсове и мобилни приложения, които се основават на принципите на микрообучение, като популярните приложения за изучаване на английски Duolingo или Skyeng. Уроците се предоставят в инфографски формати, кратки видеоклипове, викторини и флаш карти.
Японските тетрадки KUMON също са базирани на принципите на микрообучение. Задачите в тях са подредени от прости до сложни: първо детето се научава да прави разрези по прави линии, след това по начупени, вълнообразни линии и спирали и накрая изрязва фигури и предмети от хартия. Изграждането на задачи по този начин помага на детето винаги да се справя успешно с тях, което мотивира и развива самочувствието. Освен това задачите са прости и разбираеми за малките деца, което означава, че детето може да учи самостоятелно.