Духовните практики като йога, медитация или строгост се считат от мнозина за следващото новомодно хобита. Все повече хора обаче стигат до извода, че са необходими в нашия забързан живот. Как випасана, или практиката на мълчание, помогна на нашата героиня?
Духовните практики могат да укрепят човека и да разкрият най-добрите му качества. Но по пътя към ново преживяване често възниква страх: „Това са сектанти!“, „И ако се хвана за гърба?“, „Няма да мога дори да нарисувам тази поза“. Затова не стигайте до крайности. Но също така не е необходимо да се пренебрегват възможностите.
Какво е випасана
Една от най-мощните духовни практики е випасана, специален вид медитация. В Русия стана възможно да практикувате Випасана сравнително наскоро: официални центрове, където можете да се отпуснете, вече работят в Московска област, Санкт Петербург и Екатеринбург.
Отстъплението обикновено продължава 10 дни. За това време участниците в нея отказват всякаква връзка с външния свят, за да останат насаме със себе си. Обетът за мълчание е предпоставка за практиката, която мнозина наричат основно преживяване в живота.
Ежедневието в различните центрове, с някои изключения, е едно и също: много часове ежедневна медитация, лекции, скромна храна (по време на ритрита не можете да ядете месо и да носите храна със себе си). Депозират се документи и ценности, включително лаптоп и телефон. Без книги, музика, игри, дори комплекти за рисуване — и това са „разбойници“.
Истинската випасана е безплатна, а в края на програмата можете да оставите възможно дарение.
Мълча по моя собствена воля
Защо хората доброволно се обръщат към тази практика? Елена Орлова от Москва споделя своя опит:
„Випасана се счита за практика на мълчание. Но всъщност това е практиката на прозрението. Тези, които все още са в началото на пътя, се опитват да го интерпретират въз основа на лични илюзии и очаквания. Ето защо всички имаме нужда от учител, който да обясни защо това е необходимо и как правилно да се потопим в практиката.
Защо е необходима випасана? Просто за да задълбочите знанията си. Ето защо е погрешно да се каже „направи стаж“, тъй като той тепърва започва в този курс. Убеден съм, че випасана трябва да се посещава поне веднъж на всеки шест месеца. Неговата същност не се променя, но ние самите се променяме, променя се дълбочината на разбирането и прозренията.
По време на курса се дават инструкции. В различните традиции те се различават, но значението е едно и също.
В ежедневната суматоха умът ни е въвлечен в игрите на света, който сме измислили. И накрая животът ни се превръща в една непрестанна невроза. Практиката на Випасана помага да се разплетете като топка. Дава възможност да погледнем живота и да видим какъв е той без нашите реакции. Да видим, че никой и нищо няма характеристиките, които ние самите им приписваме. Това разбиране освобождава ума. И оставя настрана егото, което вече не контролира нищо.
Преди да премина през отстъплението, и аз, както много други, се чудех: „Кой съм аз? Защо всичко това? Защо всичко е така, а не иначе? Въпросите са предимно риторични, но съвсем естествени. В живота ми имаше различни практики (йога, например), които им отговаряха по един или друг начин. Но не до края. А практиката на випасана и философията на будизма като наука за ума дадоха просто практическо разбиране за това как работи всичко.
Разбира се, пълното разбиране е все още далече, но напредъкът е очевиден. От приятните странични ефекти — имаше по-малко перфекционизъм, невроза и очаквания. И в резултат на това по-малко страдание. Струва ми се, че животът без всичко това само печели.
Мнение на психотерапевт
„Ако няма възможност да отидете на многодневен ритрийт, тогава дори 15 минути медитационна практика на ден значително подобряват качеството на живот, помагайки при тревожни и депресивни разстройства“, казва психиатърът и психотерапевт Павел Бесчастнов. — Ако има такава възможност, тогава можем да разгледаме не само най-близките центрове за отстъпление, но и така наречените места на сила. Например в Алтай или Байкал. Ново място и нови условия помагат бързо да превключите и да се потопите в себе си.
От друга страна, всякакви духовни практики са полезно допълнение към работата върху себе си, но определено не са „магическо хапче“ и не са основният ключ към щастието и хармонията.