Италиански трюфел (Tuber magnatum)
- Отдел: Ascomycota (Ascomycetes)
- Подразделение: Pezizomycotina (Pezizomycotins)
- Клас: Пезизомицети (Pezizomycetes)
- Подклас: Pezizomycetidae (Pezizomycetes)
- Ред: Pezizales (Pezizales)
- Семейство: Tuberaceae (трюфел)
- Род: грудка (трюфел)
- Тип: Tuber magnatum (италиански трюфел)
- Истински бял трюфел
- Пиемонтски трюфел – от региона Пиемонт в Северна Италия
Италиански трюфел (лат. tuber magnatum) е гъба от рода Трюфели (лат. Tuber) от семейство Трюфелови (лат. Tuberaceae).
Плодните тела (изменени апотеции) са подземни, под формата на неправилни грудки, обикновено с големина 2–12 cm и тегло 30–300 g. Понякога се срещат екземпляри с тегло от 1 кг и повече. Повърхността е неравна, покрита с тънка кадифена кожа, която не се отделя от пулпата, светло охра или кафеникава на цвят.
Месото е твърдо, белезникаво до жълто-сиво, понякога с червеникав оттенък, с бял и кремавокафяв мраморен рисунък. Вкусът е приятен, миризмата е пикантна, напомняща на сирене с чесън.
Споров прах жълтеникаво-кафяв, спори 40×35 µm, овални, мрежести.
Италианският трюфел образува микориза с дъб, върба и топола, среща се и под липи. Расте в широколистни гори с рохкава варовита почва на различна дълбочина. Най-често се среща в Северозападна Италия (Пиемонт) и съседните региони на Франция, среща се в Централна Италия, Централна и Южна Франция и други области на Южна Европа.
Сезон: лято – зима.
Тези гъби се събират, подобно на черните трюфели, с помощта на млади прасета или обучени кучета.
Бял трюфел (Choiromyces meandriformis)
Троицки трюфел се среща и в нашата страна, годен за консумация, но не се цени като истинските трюфели.
Италиански трюфел – ядлива гъба, деликатес. В италианската кухня белите трюфели се използват почти изключително сурови. Настъргани на специално ренде се добавят към сосове, използват се като подправка към различни ястия – ризото, бъркани яйца и др. Нарязаните на тънки филийки трюфели се добавят към салати с месо и гъби.