„Диетата ми се състои основно от гореща овесена каша, която ям два пъти на ден с пшеничен хляб. Освен това на вечеря ям зелева супа или картофена супа, каша от елда или картофи, варени или пържени в слънчогледово или синапено масло, и компот от сини сливи и ябълки. Обядът, който ям със семейството си, може да се замени, както се опитах да направя, с една овесена каша, която е основното ми хранене. Здравето ми не само не пострада, но се подобри значително, откакто се отказах от мляко, масло и яйца, както и от захар, чай и кафе “, пише Лев Толстой.
Великият писател дойде с идеята за вегетарианството на петдесетгодишна възраст. Това се дължи на факта, че този период от живота му е белязан от болезнено търсене на философския и духовен смисъл на човешкия живот. „Сега, в края на четиридесетте, имам всичко, което обикновено се разбира под благополучие“, казва Толстой в известната си „Изповед“. „Но изведнъж осъзнах, че не знам защо имам нужда от всичко това и защо живея.“ От същото време датира и работата му върху романа „Анна Каренина“, който отразява разсъжденията му върху морала и етиката на човешките взаимоотношения.
Импулсът да стане твърд вегетарианец е случаят, когато Толстой става неволен свидетел на това как е заклано прасе. Спектакълът толкова шокира писателя със своята жестокост, че той решава да отиде в една от тулските кланици, за да изпита още по-остро чувствата си. Пред очите му бил убит млад красив бик. Касапинът вдигна камата над врата си и прониза. Бикът, сякаш повален, падна по корем, неудобно се преобърна настрани и конвулсивно биеше с крака. Друг касапин се стовари върху него от срещуположната страна, наведе главата му на земята и преряза гърлото му. Черно-червена кръв бликна като преобърната кофа. Тогава първият месар започнал да дере бика. В огромното тяло на животното все още кипеше живот, а от пълните с кръв очи се търкаляха едри сълзи.
Тази ужасна картина накара Толстой да преосмисли много. Той не можеше да си прости, че не предотврати убийството на живи същества и затова стана виновник за смъртта им. За него, човек, възпитан в традициите на руското православие, основната християнска заповед - "Не убивай" - придоби нов смисъл. Ядейки животинско месо, човек косвено се включва в убийството, като по този начин нарушава религиозния и морален морал. За да се причислим към категорията на нравствените хора, е необходимо да се освободим от лична отговорност за убийството на живи същества – да спрем да ядем месото им. Самият Толстой напълно отказва животинската храна и преминава към диета без убийства.
От този момент нататък в редица свои произведения писателят развива идеята, че етично-моралният смисъл на вегетарианството се състои в недопустимостта на каквото и да е насилие. Той казва, че в човешкото общество насилието ще царува, докато не спре насилието над животните. Следователно вегетарианството е един от основните начини да се сложи край на злото, което се случва в света. Освен това жестокостта към животните е признак на ниско ниво на съзнание и култура, неспособност за истински чувства и съпричастност към всичко живо. В статията „Първата стъпка“, публикувана през 1892 г., Толстой пише, че първата стъпка към моралното и духовно усъвършенстване на човек е отхвърлянето на насилието срещу другите, а началото на работата върху себе си в тази посока е преходът към вегетарианска диета.
През последните 25 години от живота си Толстой активно пропагандира идеите на вегетарианството в Русия. Той допринася за развитието на списанието „Вегетарианство“, в което пише свои статии, подпомага публикуването на различни материали за вегетарианството в пресата, приветства откриването на вегетариански таверни, хотели и е почетен член на множество вегетариански общества.
Въпреки това, според Толстой, вегетарианството е само един от компонентите на човешката етика и морал. Моралното и духовно съвършенство е възможно само ако човек се откаже от огромен брой различни капризи, на които подчинява живота си. Такива капризи Толстой приписва предимно на безделието и лакомията. В дневника му се появи запис за намерението да напише книгата „Зрание“. В него той искаше да изрази идеята, че неумереността във всичко, включително и в храната, означава липса на уважение към това, което ни заобикаля. Последствието от това е чувство на агресия по отношение на природата, към себеподобните – към всичко живо. Ако хората не бяха толкова агресивни, смята Толстой, и не унищожаваха това, което им дава живот, в света щеше да цари пълна хармония.