Съдържание
Колкото и претенциозно да звучи, но историята е нашето всичко. Ако едно общество няма обща история, то изобщо не е общество. Професията на бармана също почива на историята, защото барманската класика не е нищо друго освен проява на дълга история на развитието на алкохолната култура. Днес на therumdiary.ru ще ви разкажа за легендарните бармани от миналия век. Векове, когато всъщност се е родила тази култура. Векове на барманската класика. Тези момчета вече са направили имената си в историята, което означава, че са част от всяко общество, където алкохолната култура е добре дошла, тоест абсолютно всяка.
Най-значимите личности в баровската индустрия
Е, някои легендарни бармани вече са вписани в Библията на барманите, която непрекъснато се актуализира с нови имена. Ще започна с тези, които поставиха началото на култа към бармана.
Франк Майер
Австриецът е олицетворение на легенда. Именно той е бащата на психологическите нюанси в работата на бармана. Думите му останаха в историята:Барманът трябва да е химик, физиолог и психолог“. Той гради кариерата си в легендарния френски хотел Ritz, работейки в бар Cambon. Беше 20-те години, златните години на коктейлите. Неговите морски свинчета бяха цялата бохема на Франция до смъртта му през 1947 г.
Коктейлите His Bee's Knees и Royal Highball са оцелели в модифициран вид и до днес. Негови клиенти бяха крале и принцове, руски принцове и стотици янки, които отплаваха във Франция само за да вземат питие от ръцете на Франк. Той е автор на изключителната книга „The Artistry of Mixing Drinks” (The Art of Mixing Drinks), която е публикувана в скромно издание от 1300 книги. За тези книги се води ожесточена борба на търгове между бармани по целия свят.
Постоянна Рибалайга
Constante е магьосникът, Constante е кралят на коктейлите и накрая, Constante е господарят на Daiquiri. Каталонецът работел в бара във Флорида, който се намирал в Куба. Именно тук бомондът се събра от цял свят, за да опита „Дайкириот самия Констант. Благодарение на професионалните си качества и умението да приготвя гениалното Frozen Daiquiri, Константе става собственик на бара през 1918 г., който преименува на Флоридита през 1940 г. Рибалайга умира на върха на популярността си през 1952 г.
Хари Джонсън
Странно, малко се знае за този барман, който остави доста осезаема следа в историята. Роден е през 1843 г. в Конингсберг (днешен Калининград). Хари работи в Сан Франциско и след това отваря един от най-известните американски барове от онова време в Чикаго. Но през 1871 г. ужасни пожари обхванаха града, които изгориха бара му. В резултат на това Хари Джонсън беше принуден да започне нов живот и той започна да работи в големи световни хотели, по-специално хотели в Европа. Започва да преподава тайните на смесването на напитки. За барманите по света той се превърна в модел на идеалния представител на своята професия.
Заради преподавателската си дейност той получава прякора „декан”. Известно е, че през 1869 г. Хари става шампион в приготвянето на коктейли в САЩ.
Всичките му знания са поместени в книгата “Harry Johnson's Bartender's Manual” (Harry Johnson's Bartender's Manual). Тази книга е призната за най-значимото творение, създадено за професионален бар. Колкото и да е странно, но съветът на Хари Джонсън е актуален и до днес.
Джери Томас (Джеремия П. Томас)
Ето го, бащата на барманската индустрия. По заслуги той получава прякора „Професор“. Той беше един от първите миксолози и знаменитост по-лоша от самия президент Грант, който почерпи Джери с пура за легендарния си коктейл, за който ще пиша по-долу. Томас работеше в Сан Франциско, в хотел Western и получаваше 400 долара на месец за работата си, което по това време надхвърляше заплатата на вицепрезидента на Америка (а аз го искам толкова много). Джери е роден през 1825 г. На 20 той започва кариерата си като барман в родния си град Ню Хейвън. Той се премества в Сан Франциско през 1849 г., където плава след дълги скитания в морето като моряк.
След като работи в златна мина, той печели първото си кюлче у дома, а след това отваря заведения в Ню Йорк и Ню Орлиънс. В Либърти Сити той работеше в най-престижния бар на източното крайбрежие – Метрополитън. А на Бродуей той отговаряше за легендарния бар No 1239. От 1859 г. Джери пътува из Европа, носейки легендарния си сребърен бармански комплект.
През 1862 г. Томас публикува How to Mix Drinks or The Bon-Vivant's Companion, където описва основите на миксологията по това време. През 1872 г. е публикувано продължението на тази книга „Ръководството на бармана или как да смесвате всички видове обикновени и изискани напитки“.
От забавни факти: докато работел в ресторант Eldorado в Сан Франциско, Джери се напил от банда гангстери, които нахлули в ресторанта за грабеж и грабеж. Джери не беше на загуба и им предложи да пият, но и те не бяха на загуба – взеха го и изпиха, което ги накара да изтръпнат и в резултат се предадоха на полицията. Ето такъв тук той, „Професоре. В същия ресторант измислиха коктейл Син блейзър (Blue Blazer), който днес има малко места за пробване.
Рецептата за коктейл е проста, но трудна за приготвяне:
- 60 мл скоч лента
- две лъжици захар
- 60 мл гореща вода (направо кипене)
- усукване на лимонова кора
От съдовете се нуждаете от халба за бира и 2 метални чаши.
Необходимо е да загреете железните чаши и да излеете вряща вода в едната и скоч във втората. Уискито трябва да се запали и да се излеят двете течности няколко пъти между чашите. След това гасим пламъка, изсипваме захар в него и го изсипваме в халба за бира, украсяваме я и тръгваме =).
Почитателите на Джери на този коктейл разбраха, че той промени порцията на напитката, като добави тайна съставка – минус 10 градуса температура навън. От тогава Син блейзър стана само зимен коктейл.
Джузепе Чиприани
Работи във Венеция в бар Хари, където успешно композира коктейла Белини през 1943 г., който се превръща в класика сред класиката. Ще се изненадате, но карпачото също е негово творение. Хемингуей, Ротшилдови, Моъм и много други посетиха неговия Хари Бар, а принц Чарлз и Лейди Дий също посетиха неговия бар.
Фернан Петио
През 20-те години из Париж започва да циркулира странен коктейл – смес от водка 50:50 с доматен сок. Да, да, това е същата легендарна Кървава Мери и е измислена от Петио. Това се случи в бара в Ню Йорк, който се намираше в Париж. Французите не оцениха Кървавата Мери, но янките бяха много по-дружелюбни. През 1934 г. Cipriani вече е в град Ню Йорк, работейки в бар King Call. Там Кървавата Мери започна да набира скорост. Първото име на коктейла е Red Snapper (Red Snapper), но един от посетителите на бара случайно нарече напитката модерно име и то се придържа към него.
Днес има много вариации на Bloody Mary и ще говоря за този коктейл в следващите статии.
Джони Брукс
Този човек беше първият оцелял в лимонова кора за мартини и знаете ли какво означава това? Това означава, че Брукс става един от съавторите на легендарния коктейл Мартини, който всеки барман трябва да приготви правилно. За коктейла ще говоря по-късно, може би дори с Bloody Mary =). Джони работеше в бара Stork Club в Ню Йорк, където същият пияница Хемингуей, самият Кенеди и съпругата му и почти всички пиещи Рузвелти редовно се отбиваха.
Няколко думи за мястото на неговата работа. Дори при сухото право най-изисканите напитки се сервират на бар плота. На входа висеше 14-каратова златна верижка, а в новогодишната нощ от тавана падаха балони, пълни с бележки. В бележките бяха изписани различни награди, до луксозна кола. Ето как беше, бар Аист.
Е, това са момчетата, които направиха бар класика. Разбира се, това са само няколко и тепърва ще пиша за такива легенди с голямо удоволствие. Благодаря за вниманието. Четете, научете, коментирайте therumdiary.ru и се абонирайте за актуализации по имейл!