Mycena vulgaris (Mycena vulgaris) снимка и описание

Мицена вулгарис (Mycena vulgaris)

Мицена вулгарис (Mycena vulgaris) е малка гъба, принадлежаща към семейство Мицена. В научни трактати името на този вид е: Mycena vulgaris (Pers.) P. Kumm. Има и други синонимни имена за вида, по-специално латинското Mycena vulgaris.

Външно описание на гъбата

Диаметърът на шапката при обикновената мицена е 1-2 cm. При младите гъби има изпъкнала форма, впоследствие става легнала или ширококонична. Понякога в централната част на капачката се вижда туберкулоза, но най-често се характеризира с вдлъбната повърхност. Ръбът на шапката на тази гъба е набразден и по-светъл на цвят. Самата шапка е прозрачна, на повърхността й се виждат ивици, има сиво-кафяв, сиво-кафяв, бледо или сиво-жълт цвят. Характеризира се с наличието на кафяво око.

Плочите на гъбата са редки, само 14-17 от тях достигат повърхността на стъблото на гъбата. Имат дъговидна форма, сиво-кафяв или бял цвят, лигав ръб. Имат отлична гъвкавост, спускат се по крака. Прахът от спори на гъби е бял на цвят.

Дължината на крака достига 2-6 см, а дебелината му е 1-1.5 мм. Характеризира се с цилиндрична форма, отвътре – куха, много твърда, на пипане – гладка. Цветът на стъблото е светлокафяв отгоре, става по-тъмен отдолу. В основата е покрито с твърди бели власинки. Повърхността на крака е лигавица и лепкава.

Месото на обикновената мицена е белезникаво на цвят, без вкус и е много тънко. Миризмата й не е изразителна, изглежда като рядка. Спорите са с елипсовидна форма, представляват 4-спорови базидии, характеризиращи се с размери 7-8 * 3.5-4 микрона.

Местообитание и период на плододаване

Периодът на плододаване на обикновената мицена (Mycena vulgaris) започва в края на лятото и продължава през първата половина на есента. Гъбата принадлежи към категорията на сапротрофите на постелята, расте на групи, но плодните тела не растат едно с друго. Можете да срещнете обикновена мицена в смесени и иглолистни гори, в средата на паднали игли. Представеният вид мицена е широко разпространен в Европа. Понякога обикновената мицена може да се намери в Северна Америка и азиатските страни.

Годност за консумация

Обикновената миценска гъба (Mycena vulgaris) погрешно е класифицирана като негодна за консумация. Всъщност той не е отровен и употребата му в храната не е често срещана поради факта, че е твърде малък по размер, което не позволява висококачествена обработка на гъбата след прибиране на реколтата.

Подобни видове, отличителни черти от тях

На територията на нашата страна са разпространени няколко разновидности на гъби мицена, характеризиращи се със слизестата повърхност на стъблото и шапката, а също така приличат на обикновената мицена (Mycena vulgaris). Ние изброяваме най-известните сортове:

• Мицената е лигавица. Има много подвидове, които имат една обща черта, а именно жълтеникавия цвят на тънкото стъбло. В допълнение, мукозните мицени, като правило, имат големи спори с размери 10 * 5 микрона, гъбата има плочи, прилепнали към стъблото.
• Mycena dewy (Mycena rorida), която в момента е синоним на Roridomyces dewy. Този вид гъбички предпочитат да растат върху гнила дървесина от широколистни и иглолистни дървета. На крака му има лигавица, а спорите са по-големи от тези на обикновената мицена. Размерът им е 8-12*4-5 микрона. Базидиите са само двуспорови.

Латинското наименование на мицена вулгарис (Mycena vulgaris) идва от гръцката дума mykes, което означава гъба, както и латинския специфичен термин vulgaris, преведен като обикновен.

Mycena vulgaris (Mycena vulgaris) е включена в някои страни в Червените книги. Сред тях са Дания, Норвегия, Холандия, Латвия. Този вид гъбички не са включени в Червената книга на Федерацията.