Съдържание
Дори любящите и грижовни родители често произнасят думи, не от зло, а автоматично или дори от най-добри намерения, които дълбоко травмират децата им. Как да спрем да нанасяме рани на дете, от които остава следа за цял живот?
Има такава ориенталска притча. Мъдрият баща дал на избухливия син торба с пирони и му казал да забива по един пирон в дъската на оградата всеки път, когато не може да сдържи гнева си. Отначало броят на гвоздеите в оградата нараства експоненциално. Но младежът работеше върху себе си и баща му го посъветва да вади пирон от оградата всеки път, когато успее да сдържи емоциите си. Дойде денят, когато не остана нито един пирон в оградата.
Но оградата вече не беше същата като преди: беше пронизана с дупки. И тогава бащата обясни на сина си, че всеки път, когато нараним човек с думи, в душата му остава същата дупка, същият белег. И дори ако по-късно се извиним и „извадим нокътя“, белегът все още остава.
Не само гневът ни кара да вдигнем чука и да забиваме пирони: често казваме обидни думи, без да мислим, критикуваме познати и колеги, „просто изразяваме мнението си“ пред приятели и роднини. Освен това отглеждане на дете.
Лично на моята «ограда» има огромен брой дупки и белези, нанесени от любящи родители с най-добри намерения.
„Ти не си мое дете, смениха те в болницата!”, „Ето ме на твоята възраст…”, „А ти кой си такъв!”, „Е, копие на татко!”, „Всички деца са като деца…“, „Нищо чудно, че винаги съм искал момче…
Всички тези думи бяха изречени в сърцата, в момент на отчаяние и умора, в много отношения бяха повторение на това, което самите родители някога са чували. Но детето не знае как да разчете тези допълнителни значения и да схване контекста, но много добре разбира, че не е такова, не може да се справи, не отговаря на очакванията.
Сега, когато пораснах, проблемът не е да махна тези нокти и да закърпим дупки – за това има психолози и психотерапевти. Проблемът е как да не се повтарят грешки и да не се произнасят тези парещи, жилещи, нараняващи думи умишлено или автоматично.
„Издигайки се от дълбините на паметта, жестоките думи са наследени от нашите деца“
Юлия Захарова, клиничен психолог
Всеки от нас има идеи за себе си. В психологията те се наричат «Аз-концепция» и се състоят от образ на себе си, отношение към този образ (тоест нашето самочувствие) и се проявяват в поведението.
Аз-концепцията започва да се формира в детството. Малко дете още не знае нищо за себе си. Той изгражда образа си „тухла по тухла”, разчитайки на думите на близки хора, преди всичко на родителите. Именно техните думи, критика, оценка, похвала се превръщат в основен «строителен материал».
Колкото повече даваме положителни оценки на детето, толкова по-положително е неговото Аз-концепция и толкова по-вероятно е да отгледаме човек, който се смята за добър, достоен за успех и щастие. И обратното — обидните думи създават основата за провал, чувството за собствена незначителност.
Тези фрази, заучени в ранна възраст, се възприемат некритично и влияят върху траекторията на жизнения път.
С възрастта жестоките думи не изчезват никъде. Издигащи се от дълбините на паметта, те са наследени от нашите деца. Колко често се оказваме да говорим с тях със същите обидни думи, които сме чували от родителите си. Ние също искаме „само добри неща“ за децата и осакатяваме личността им с думи.
Предишните поколения живееха в ситуация на липса на психологически знания и не виждаха нищо ужасно нито в обидите, нито във физическите наказания. Затова родителите ни често не само бяха наранявани от думи, но и бичувани с колан. Сега, когато психологическото знание е достъпно за широк кръг от хора, е време да спрем тази палка на жестокост.
Как тогава да се образова?
Децата са източник не само на радост, но и на негативни чувства: раздразнение, разочарование, тъга, гняв. Как да се справим с емоциите, без да нараним детската душа?
1. Обучаваме или не можем да се справим със себе си?
Преди да изразите недоволството си от дете, помислете: това възпитателна мярка ли е или просто не можете да се справите с чувствата си?
2. Мислете за дългосрочни цели
Образователните мерки могат да преследват както краткосрочни, така и дългосрочни цели. Краткосрочно фокусирани върху настоящето: спрете нежеланото поведение или, обратно, насърчавайте детето да прави това, което не иска.
Поставяйки дългосрочни цели, ние гледаме към бъдещето
Ако изисквате безпрекословно подчинение, помислете за 20 години напред. Искате ли детето ви, когато порасне, да се подчинява, а не да се опитва да отстоява позицията си? Отглеждате ли перфектния изпълнител, робот?
3. Изразете чувства с помощта на «аз-съобщението»
В „Аз-съобщения“ говорим само за себе си и за чувствата си. «Разстроен съм», «Ядосан съм», «Когато е шумно, ми е трудно да се концентрирам.» Въпреки това, не ги бъркайте с манипулация. Например: „Когато получиш двойка, главата ме боли“ е манипулация.
4. Оценявайте не човек, а действия
Ако смятате, че детето ви прави нещо нередно, уведомете го. Но по подразбиране детето е добро, а действията, думите могат да бъдат лоши: не „ти си лош“, а „Струва ми се, че сега направи нещо лошо“.
5. Научете се да се справяте с емоциите
Ако откриете, че не можете да се справите с чувствата си, положете усилия и се опитайте да използвате Аз-посланието. След това се погрижете за себе си: отидете в друга стая, почивайте, разходете се.
Ако знаете, че се характеризирате с остри импулсивни реакции, овладейте уменията за емоционална саморегулация: дихателни техники, практики на съзнателно внимание. Прочетете за стратегиите за управление на гнева, опитайте се да си почивате повече.