ПСИХология

Загубата на работа, труден развод или крахът на амбициозни планове могат да бъдат обезпокоителни и да формират навика да се избягват големи решения. Ако пасивността се превърне в навик, връщането към активния живот се превръща в трудно изпитание.

Може би натискът на обстоятелствата е бил твърде силен. Може би в един момент сте усетили, че целият свят се е обърнал срещу вас. Не намирате сили да се борите и решавате повече да не скачате над главата си. Миналото боли, бъдещето плаши. Опитвате се да забавите напредването му. В идеалния случай просто не правете нищо, за да не се влоши.

С течение на времето ви става все по-трудно да правите най-обикновените неща. Други ви налагат цели, интереси и в крайна сметка живот. Но животът ви минава покрай вас и започвате да се убеждавате: може би това не е лошо. Но няма вълнение и сътресения.

Най-опасното нещо е да свикнеш да живееш в това състояние

Когато си силен и уверен, се държиш по различен начин. Вие сте енергични, очарователни и интелигентни. Пасивността е заучена черта и с нея може да се работи. Ето някои важни идеи, които да ви помогнат да промените нещата.

1. Изследвайте страха си

Когато избягваме дейността, най-често зад нея стои страхът — страхът от провал, от това да не отговаряме на собствените си и чуждите очаквания, да не изглеждаме глупави. Когато страхът прерасне в тревожност, за нас става трудно да работим с него.

Опитайте се да идентифицирате конкретни ситуации, в които страхът ви се проявява. С какво е свързано? В кой момент се появява? Записването на вашите наблюдения в дневник ще ви помогне да осъзнаете по-добре преживяванията си и да придобиете усещане за контрол върху състоянието си.

2. Променете навиците си

Тенденцията постоянно да избягваме вземането на важни решения с течение на времето е толкова здраво запечатана в ежедневието ни, ежедневните ни действия, визията ни за света, че раздялата с него става равносилна на преместване в друга държава.

Може да е трудно да пренаредите цялата рутина наведнъж. Затова е по-добре промените да се въвеждат постепенно. Планирайте да отидете на публична лекция този уикенд, да се разходите в парка преди работа, да поговорите със съседа си. Малките „набези“ във външния свят ще го направят по-близо и по-безопасно за вас.

3. Избройте своите силни страни

В състояние на пасивност лесно се поддаваме на униние: всеки ден, който живеем, само добавя повече причини да се критикуваме. Вместо да упреквате, опитайте се да се съсредоточите върху силните си страни. Може да ви се стори, че всичките ви постижения са смешни и другите бързо ще ви разобличат.

Но това чувство е резултат от изкривено възприятие

Помолете приятели и познати да ви опишат и да кажат какво ценят за вас - за да можете да оцените себе си по-обективно. След като направите своя списък, помислете как можете да го подобрите. Действайте въз основа на вътрешни мотиви, а не в отговор на чужди очаквания и «обществено мнение».

4. Научете се да казвате «не»

Колкото и да е странно, именно с тази дума започва осъзнаването. Пасивността е избягване на неприятни усещания и действия, които могат да ги причинят. Често пасивността се превръща в резултат от претоварване, когато поетите ангажименти тежат твърде много и ние бягаме от тях. Като се научите да казвате не, вие сте на пътя към това да бъдете честни със себе си и другите и да придобиете контрол върху решенията си.

5. Въведете управляеми рискове в живота си

Честа причина за провала на тези, които се опитват да се справят с апатията, е подценяването на техните възможности. Когато излезем от нашата „бърлога“, ние сме уязвими. Опит за безцеремонно преодоляване на всички натрупани казуси или поемане на глобални задължения може да доведе до нов кръг на самоунижение и по-тежко разочарование в бъдеще.

Най-добрият вариант е постепенно да прокарвате границите на вашата зона на комфорт. Силата на волята се тренира, но точно както при мускулите е важно да се редуват упражнения и почивка.

6. Планирайте дейностите си

Усещането за успех е мотивиращо. Особено ако този успех може да бъде измерен или представен визуално. Ето защо е по-добре да си поставите една цел и последователно да вървите към нея, отколкото да бъдете разпръснати в няколко проекта.

Ако мислите за ремонт на апартамент, започнете с една от стаите

Запишете всички етапи, разбийте ги на отделни малки задачи, с които можете да се справите наведнъж. Вземете си график и отбележете напредъка си. Всеки видим резултат ще ви даде сила и ще ви даде усещане за контрол над живота си.

Не забравяйте, че пасивността е заучено поведение. Но да го промените е по-трудно, ако свикнете с него до точката, в която се превръща в ваша житейска стратегия. Колкото повече надничате в бездната на вашата въображаема безполезност и безполезност, толкова по-вероятно е тази бездна да започне да наднича във вас (и да ви завладее).

Оставете коментар