Араканската дървесна костенурка, която се смяташе за изчезнала преди сто години, беше открита в един от резерватите в Мианмар. Специална експедиция откри пет костенурки в непроходимите бамбукови гъсталаци на резервата. На местния диалект тези животни се наричат "Pyant Cheezar".
Араканските костенурки бяха много популярни сред жителите на Мианмар. Животните са били използвани за храна, от тях са правени лекарства. В резултат на това популацията на костенурките е почти напълно унищожена. В средата на 90-те години на азиатските пазари започнаха да се появяват отделни редки екземпляри от влечуги. Учените се надяват, че откритите индивиди могат да показват възраждането на вида.
На 4 март 2009 г. интернет списанието WildlifeExtra съобщи, че телевизионни журналисти, снимащи документален филм за традиционните методи за улов на птици в северната част на Лузон (остров във Филипинския архипелаг), са успели да заснемат на видео и камери рядка птица от трите -семейство пръсти, което се смяташе за изчезнало.
Worcester Threefinger, видян за последен път преди повече от 100 години, беше уловен от местни ловци на птици в прохода Далтън. След приключване на лова и отстрела местните жители приготвят птицата на огън и ядат най-редкия екземпляр от местната фауна. Телевизионерите не им се намесиха, никой от тях не оцени важността на откритието, докато снимките не хванаха окото на орнитолозите.
Първите описания на Worcester Trifinger са направени през 1902 г. Птицата е кръстена на Дийн Уорчестър, американски зоолог, който работи във Филипините по това време. Малките птици с тегло около три килограма принадлежат към семейството на три пръста. Трипръстите имат известна прилика с дроплите и външно, както по размер, така и по навици, приличат на пъдпъдъци.
На 4 февруари 2009 г. онлайн списанието WildlifeExtra съобщи, че учени от университетите в Делхи и Брюксел са открили дванадесет нови вида жаби в горите на Западните Гати в Индия, сред които видове, смятани за изчезнали. По-специално учените откриха траванкурския копепод, който се смяташе за изчезнал, тъй като последното споменаване на този вид земноводни се появи преди повече от сто години.
През януари 2009 г. медиите съобщиха, че в Хаити изследователи на животни са открили парадоксален единствен зъб. Най-вече прилича на кръстоска между земеровки и мравояд. Този бозайник живее на нашата планета от времето на динозаврите. Последният път, когато няколко екземпляра бяха видени на островите в Карибско море в средата на миналия век.
На 23 октомври 2008 г. Agence France-Presse съобщи, че няколко какаду от вида Cacatua sulphurea abbotti, смятани за изчезнали, са били открити на отдалечен индонезийски остров от Екологичната група за опазване на индонезийските какаду. За последен път пет птици от този вид са били забелязани през 1999 г. Тогава учените смятат, че такова количество не е достатъчно за спасяването на вида, по-късно се появяват доказателства, че този вид е изчезнал. Според агенцията учените са наблюдавали четири двойки какаду от този вид, както и две пилета, на остров Масакамбинг в архипелага Масалембу край остров Ява. Както се отбелязва в съобщението, въпреки броя на откритите индивиди от вида какаду Cacatua sulphurea abbotti, този вид е най-редкият вид птица на планетата.
На 20 октомври 2008 г. онлайн списанието WildlifeExtra съобщи, че еколозите са открили крастава жаба в Колумбия, наречена Atelopus sonsonensis, която за последно е била видяна в страната преди десет години. Проектът за опазване на земноводните на Алианса при нулево изчезване (AZE) също откри още два застрашени вида, както и още 18 застрашени земноводни.
Целта на проекта е да се открие и установи числеността на популациите на застрашени видове земноводни. По-специално, по време на тази експедиция учените откриха и популация от вида саламандър Bolitoglossa hypacra, както и вид жаба Atelopus nahumae и вид жаба Ranitomeya doriswansoni, които се считат за застрашени.
На 14 октомври 2008 г. природозащитната организация Fauna & Flora International (FFI) съобщи, че в западна Суматра (Индонезия) е открит елен от вида muntjac, открит през 1914 г., чиито представители са били забелязани за последно в Суматра през 20-те години на 13,7 г. последния век. Еленът от „изчезналия“ вид в Суматра е открит при патрулиране на националния парк Kerinci-Seblat (най-големият резерват в Суматра – площ от около XNUMX хиляди квадратни километра) във връзка със случаи на бракониерство.
Ръководителят на програмата FFI в националния парк, Деби Мартир, направи няколко снимки на елена, първите снимки на вида, правени някога. Плюшено животно от такъв елен преди това е било в един от музеите в Сингапур, но е изгубено през 1942 г. по време на евакуацията на музея във връзка с планираната офанзива на японската армия. Още няколко елена от този вид са заснети с автоматични инфрачервени камери в друга зона на националния парк. Еленът мунтжак от Суматра вече е включен като застрашен в червения списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN).
На 7 октомври 2008 г. австралийското радио ABC съобщи, че мишка от вида Pseudomys desertor, считан за изчезнал в австралийския щат Нов Южен Уелс преди 150 години, е намерена жива в един от националните паркове в западната част на щата. . Както се отбелязва в доклада, за последен път мишка от този вид е била видяна в района през 1857 г.
Този вид гризач се счита за изчезнал според Закона за застрашените видове на Нов Южен Уелс. Мишката е открита от Улрике Клекер, студентка в Университета на Нов Южен Уелс.
На 15 септември 2008 г. онлайн списанието WildlifeExtra съобщи за откритието от учени в Северна Австралия на жаба от вида Litoria lorica (Queensland litoria). През последните 17 години не е наблюдаван нито един индивид от този вид. Професор Рос Алфорд от университета Джеймс Кук, коментирайки откриването на жабата в Австралия, каза, че учените се страхуват, че видът е изчезнал поради разпространението на хитридните гъби преди около 20 години (нисши микроскопични гъби, които живеят главно във вода; сапрофити или паразити върху водорасли, микроскопични животни, други гъби).
В края на 1980-те и началото на 1990-те години внезапното разпространение на тези гъби причини смъртта на седем вида жаби в района и популациите на някои от изчезналите видове бяха възстановени чрез преместване на жаби от други местообитания.
На 11 септември 2008 г. BBC съобщи, че специалисти от университета в Манчестър са открили и снимали женска малка дървесна жаба Isthmohyla rivularis, която се смяташе за изчезнала преди 20 години. Жабата е намерена в Коста Рика, в резервата Монтеверде Рейнфорест.
През 2007 г. изследовател от университета в Манчестър твърди, че е видял мъжка жаба от този вид. Учените изследвали горите в близост до това място. Както отбелязват учените, откриването на женска, както и още няколко мъжки, предполага, че тези земноводни се възпроизвеждат и могат да оцелеят.
На 20 юни 2006 г. медиите съобщиха, че професорът от Държавния университет на Флорида Дейвид Редфийлд и тайландският биолог Утай Трисукон са направили първите снимки и видеоклипове на малко космато животно, за което се смята, че е измряло преди повече от 11 милиона години. Снимките показват „жива вкаменелост“ – лаоски скален плъх. Лаоският скален плъх е получил името си, първо, защото единственото му местообитание са варовикови скали в централен Лаос, и второ, защото формата на главата му, дългите мустаци и мънистите очи го правят много подобен на плъх.
Филмът, режисиран от професор Редфийлд, показа спокойно животно с размерите на катерица, покрито с тъмна, пухкава козина с дълга, но все пак не толкова голяма опашка като на катерица. Биолозите бяха особено поразени от факта, че това животно ходи като патица. Скалният плъх е напълно непригоден за катерене по дърветата - той бавно се преобръща на задните си крака, обърнати навътре. Известно на местните в лаоските села като „ga-nu“, това животно е описано за първи път през април 2005 г. в научното списание Systematics and Biodiversity. Първоначално погрешно идентифициран като член на изцяло ново семейство бозайници, скалният плъх привлече вниманието на учени от цял свят.
През март 2006 г. в списание Science се появи статия на Мери Доусън, където това животно беше наречено „жива вкаменелост“, чиито най-близки роднини, диатомеите, са изчезнали преди около 11 милиона години. Работата беше потвърдена от резултатите от археологическите разкопки в Пакистан, Индия и други страни, по време на които бяха открити вкаменени останки от това животно.
На 16 ноември 2006 г. новинарската агенция Xinhua съобщи, че 17 диви черни маймуни гибони са открити в китайския автономен регион Гуанси Джуан. Този животински вид се счита за изчезнал от петдесетте години на миналия век. Откритието е направено в резултат на повече от двумесечна експедиция в тропическите гори на автономния регион, разположен на границата с Виетнам.
Стремителният спад в броя на гибоните, настъпил през двадесети век, е причинен от обезлесяването, което е естественото местообитание на тези маймуни, и разпространението на бракониерството.
През 2002 г. 30 черни гибони бяха забелязани в съседен Виетнам. Така след откриването на маймуни в Гуанси броят на дивите гибони, известни на научната общност, достигна петдесет.
На 24 септември 2003 г. медиите съобщиха, че в Куба е открито уникално животно, което отдавна се смяташе за изчезнало - алмики, малко насекомоядно със забавен дълъг хобот. Мъжкият алмики е намерен в източната част на Куба, която се счита за родното място на тези животни. Малкото създание прилича на язовец и мравояд с кафява козина и дълъг хобот, завършващ с розов нос. Размерите му не надвишават 50 см дължина.
Алмики е нощно животно, през деня обикновено се крие в норки. Може би затова хората рядко го виждат. Когато слънцето залезе, то излиза на повърхността, за да ловува насекоми, червеи и личинки. Мъжкият алмики беше наречен Аленярито на името на фермера, който го намери. Животното беше прегледано от ветеринари и стигна до заключението, че алмики е абсолютно здрав. Аленджарито трябваше да прекара два дни в плен, през които беше прегледан от експерти. След това му е поставен малък белег и е освободен в същия район, където е намерен. За последен път животно от този вид е видяно през 1972 г. в източната провинция Гуантанамо, а след това през 1999 г. в провинция Холген.
На 21 март 2002 г. намибийската новинарска агенция Нампа съобщи, че в Намибия е открито древно насекомо, за което се смята, че е измряло преди милиони години. Откритието е направено от немския учен Оливър Сампро от института "Макс Планк" през 2001 г. Научният му приоритет беше потвърден от авторитетна група специалисти, които направиха експедиция до връх Брандберг (височина 2573 м), където живее друг "жив вкаменелост".
В експедицията участваха учени от Намибия, Южна Африка, Германия, Великобритания и САЩ – общо 13 души. Техният извод е, че откритото същество не се вписва във вече съществуващата научна класификация и ще трябва да му бъде отделена специална колона в нея. Ново хищно насекомо, чийто гръб е покрит със защитни шипове, вече получи прозвището "гладиатор".
Откриването на Сампрос беше приравнено с откриването на целакант, праисторическа риба, съвременна на динозаврите, която дълго време също се смяташе за отдавна изчезнала. В началото на миналия век обаче тя падна в риболовни мрежи близо до южноафриканския нос Добра надежда.
На 9 ноември 2001 г. Обществото за защита на дивата природа на Саудитска Арабия на страниците на вестник Рияд съобщи за откриването на арабски леопард за първи път през последните 70 години. Както следва от материалите на съобщението, 15 членове на обществото са направили пътуване до южната провинция Ал-Баха, където местните жители са видели леопард във вади (коритото на пресъхнала река) Ал-Хайтан. Членовете на експедицията се изкачиха на планинския връх Атир, където живее леопардът, и го наблюдаваха няколко дни. Арабският леопард се смяташе за изчезнал в началото на 1930-те години на миналия век, но, както се оказа, няколко индивида оцеляха: леопарди бяха открити в края на 1980-те години. в отдалечени планински райони на Оман, Обединените арабски емирства и Йемен.
Учените смятат, че на Арабския полуостров са оцелели само 10-11 леопарда, от които два – женски и мъжки – се намират в зоологическите градини на Мускат и Дубай. Бяха направени няколко опита за изкуствено отглеждане на леопарди, но потомството умря.