Не всяка лична или социална роля се превръща в Аз на човек. За да стане Аз (или един от Аз), една лична или социална роля трябва да прерасне в човек, да покълне в него неговата душа, да стане негова и жива.
Често една нова роля се преживява от човек като маска и маска. Това обикновено се случва, когато нова роля е трудна за изпълнение или всъщност по съдържание влиза в конфликт с други, по-познати роли.
Ако човек трябва да бъде Длъжностно лице, въпреки че цял живот е мразил чиновниците, то той по-скоро преживява поведението си в тази роля като своя маска. Не съм аз!
Ролята се преживява като Не-аз, когато е необичайна и трудна за изпълнение.
Ролята на папата за много млади хора, които имат дете, първоначално е странна и чужда. „Аз татко ли съм?“ Но времето минава, той свиква и скоро става – татко!
Овладяването на нова лична роля не винаги е лесен въпрос, но е съвсем реален, особено ако има желание за това. Вижте →
Ако личната роля е овладяна и търсена, то с течение на времето тя не само оставя своя отпечатък върху душата, но като правило дораства до душата, прераства в душата и се превръща в ново Аз. От външното те стават вътрешни. От чуждо става свое и родно.