Съдържание
Училище: как отговорих на въпросите на децата за атаките?
Елоди Л. е учител в клас CE1 в 20-ти район на Париж. Като всички учители, миналия уикенд тя получи множество имейли от Министерството на народното образование, в които й казваше как да обясни на учениците какво се е случило. Как да говорим за атаките на децата в клас, без да ги шокираме? Каква реч да вземете, за да ги успокоите? Учителката ни се е постарала, казва ни тя.
„Всеки уикенд бяхме затрупани с документи от министерството, които трябваше да ни дадат процедурата за съобщаване на студентите за атаките. Говорих с няколко учители. Очевидно всички имахме въпроси. Прочетох тези множество документи с много внимание, но за мен всичко беше очевидно. За което съжалявам обаче е, че министерството не ни даде време да се консултираме. В резултат на това го направихме сами преди началото на класа. Целият екип се събра в 7 сутринта и се договорихме за основните насоки за справяне с тази трагедия. Решихме минутата на мълчание да бъде в 45:9, защото по време на столовата беше просто невъзможно. След това всеки беше свободен да се организира както си иска.
Оставям децата да се изразяват свободно
Посрещах децата като всяка сутрин в 8:20 часа. В CE1 всички те са на възраст между 6 и 7 години. Както можех да си представя, повечето бяха наясно с атаките, мнозина бяха виждали изображения на насилие, но никой не беше лично засегнат. Започнах, като им казах, че е малко специален ден, че няма да правим същите ритуали, както обикновено. Помолих ги да ми разкажат за случилото се, да ми опишат как се чувстват. Това, което скочи в мен е, че децата разказват факти. Те говореха за мъртвите – някои дори знаеха броя – на ранените или дори на „лошите момчета“... Целта ми беше да започна дебат, да изляза от фактите и да продължа към разбиране. Децата щяха да водят диалог и аз щях да се върна от това, което казваха. Казано по-просто, аз им обясних, че хората, извършили тези зверства, искат да наложат своята религия и мислене. Продължих да говоря за ценностите на републиката, за факта, че сме свободни и че искаме свят в мир и че трябва да уважаваме другите.
Успокойте децата преди всичко
За разлика от „след Чарли“, видях, че този път децата се чувстват по-загрижени. Едно малко момиченце ми каза, че се страхува за баща си полицай. Усещането за несигурност е налице и трябва да се борим с него. Отвъд задължението за информация, ролята на учителите е да успокояват учениците. Това беше основното послание, което исках да предам тази сутрин, да им кажа: „Не се страхувайте, вие сте в безопасност. “ След дебата помолих учениците да нарисуват картини. За децата рисуването е добър инструмент за изразяване на емоции. Децата рисуваха тъмни, но и щастливи неща като цветя, сърца. И мисля, че това доказва, че някъде са разбрали, че въпреки зверството, ние трябва да продължим да живеем. След това направихме минутата мълчание, в кръгове, ръкувайки се. Имаше много емоции, завърших, като казах, че „ще останем свободни да мислим каквото искаме и че никой никога не може да ни отнеме това“.