Шизоидното разстройство на личността или шизоидията се определя от социалната изолация, свързана с незаинтересованост в социалните взаимоотношения. За разлика от други разстройства на личността, контактът с реалността се запазва. Психологическото проследяване може да позволи на заинтересованото лице да се отвори за другите.

Определение на шизоидна личност

Широкият дебат заобикаля шизоидната личност. Приспособяването му към психопатологията е оспорено. Първоначално това се е разглеждало като естествена тенденция на човек да придава по -голямо значение на вътрешния живот, отколкото на външния свят. Тази незаинтересованост към социалните отношения по онова време не се смяташе за разстройство на личността.

През годините работата по шизоидната личност е довела до нейното асимилиране към личностно разстройство. Шизоидното разстройство на личността или шизоидията може да се опише със следните характеристики:

• социална изолация;
• незаинтересованост в релационния живот;
• прекомерно инвестиране на вътрешния свят (оживено от въображаеми отношения);
• запазен контакт с реалността.

С оглед на своите характеристики, шизоидното разстройство на личността може по някакъв начин да се счита за леко разстройство. Трябва да се разграничава от по -сериозни разстройства като шизотипно личностно разстройство и шизофрения. Тези две разстройства се характеризират със социална изолация като шизоидно разстройство на личността, но също така са придружени от загуба на контакт с реалността.

Причини и рискови фактори

Точният произход на шизоидното разстройство на личността остава трудно да се установи. Развитието му обаче ще бъде тясно свързано със значителни и ранни травматични преживявания.

Диагностика на шизоидна личност

Шизоидното разстройство на личността обикновено се диагностицира от психолог. Лицето трябва да представи поне 4 от изброените по -долу прояви:

• не търси привързаност към близки отношения, включително семейни;
• търсене и приемане на самотни дейности;
• значително или дори пълно незаинтересованост в сексуалните отношения;
• удоволствие, изпитвано от редки дейности, понякога за никакви;
• няма близки приятели или доверени лица, освен родители;
• забележително безразличие както към похвалите, така и към критиките на другите;
• емоционална откъснатост, създаваща впечатление за „студен човек“.

Диагнозата може да бъде трудна за потвърждаване. Някои от проявите на шизоидно разстройство на личността могат лесно да бъдат объркани с други разстройства като депресия.

Хора, засегнати от шизоидна личност

Шизоидното разстройство на личността в момента е слабо документирано. Цифрите липсват, но изглежда, че засягат мъжете по -често, отколкото жените. Ще се появи доста рано в детството и ще продължи да се развива в юношеството и в зряла възраст.

Типични характеристики

Шизоидната личност може да бъде изразена по различни начини. Заинтересованото лице може да бъде:

• сгънат върху себе си;
• далечен;
• интровертен;
• неконкурентни;
• автономна;
• пасианс;
• студ;
• свръхчувствителен.

Засегнатото лице има тенденция да има малко или никакви приятели и да предпочита самотните дейности. Тя отказва конфликт с другите и като цяло избягва всеки контакт с другите. Тя не е много приказлива, проявява емоционална студенина и не проявява малък интерес към интимните отношения, независимо дали са сексуални или не. Тя изглежда „е в своя балон“ и предпочита да практикува дейности от интелектуален или конкретен характер.

Свързани нарушения

Шизоидната личност понякога може да бъде свързана с други разстройства като:

• социална фобия;
• тревожни епизоди;
• депресивни епизоди.

Управлението на шизоидната личност е психологическо. Той се състои в това да се даде възможност на пациента да се отвори за другите и да упражнява групови дейности. Успехът на терапията силно зависи от добрата воля на съответното лице.

Изследванията продължават да разбират по -добре шизоидната личност. Когато се сблъскате с дете или любим човек, който се изолира социално, се препоръчва да потърсите съвет от здравен специалист. Ранната диагностика може да изключи хипотезата за по -сериозни нарушения и да увеличи успеха на терапията.