Съдържание
Захарта е най-големият убиец на XNUMX век. Това е бяла отрова, лекарство, което води до пристрастяване. Той е силно киселинен и лишава човешкото тяло от витамини и минерали. Причинява хиперактивност при децата, причинява наднормено тегло, води до рак, остеопороза и много други разстройства и заболявания. Той е най-големият враг на нашето здраве. Вярно ли е всичко? Кои са най-разпространените митове за захарта?
Shutterstock Вижте галерията 7
- Диета след костни фрактури. Как трябва да изглежда и какво да избягваме?
По време на периода на реконвалесценция след костна фрактура подходящата диета има поддържащ ефект върху организма. Тя трябва да осигури оптималното количество, необходимо в...
- Диета при диария. Какво да ядем при диария?
Диарията е отделяне на воднисти или кашави изпражнения повече от три пъти на ден. Най-честата причина за диария са вирусни инфекции или...
- Хранене за предотвратяване на метеоризъм и газове в червата
Много хора страдат от излишни газове в храносмилателния тракт. Те причиняват много неприятни, смущаващи усещания и симптоми – подуване на корема, оригване или...
По отношение на енергията кафявата и бялата захар не се различават. По-конкретно, кафявата захар има малко по-малко калории от бялата захар, но разликата е толкова малка, че няма значение в общата консумация. Бялата захар се произвежда в процеса на така наречената дажба, при която от захарта се отстраняват нежеланите добавки, но за съжаление и витамините и минералите. Незавършената кафява захар съдържа някои витамини и минерали, но отново това е толкова малко, че разликата между кафява и бяла е незначителна.
Да, захарта, консумирана в големи количества, допринася за образуването на зъбен кариес. Захарта обаче не е единственият фактор тук. Кариесът се причинява от действието на бактерии, които покриват повърхността на емайла. Тези бактерии разграждат захариди (всички – не само захароза) до органични киселини, които декалцират емайла и намаляват неговата плътност. В повечето случаи това се дължи на лоша устна хигиена, съчетана с неадекватно хранене. Зъбите ни могат да се развалят не само от консумацията на захар, сладкиши и подсладени напитки, но и от грейпфрут, лимон, кисели краставици, чипс, чай, кафе или червено и бяло вино.
Някои храни, ако се консумират в излишък, всъщност могат да допринесат за определени видове рак. Резултатите от изследване показват, че прекомерната консумация на захар може да доведе до ракови заболявания на панкреаса, дебелото черво и ануса. Тези резултати обаче не са убедителни, така че продължават допълнителни проучвания.
Името „диабет“ води до грешката, че консумацията на захар може да доведе до развитие на захарен диабет. Междувременно това не е вярно. Научните изследвания не са потвърдили никаква връзка между консумацията на захар и развитието на болестта. Диабет тип 1 е генетично заболяване, причинено от различни фактори на околната среда. Появата на диабет тип II се благоприятства от наднорменото тегло и затлъстяването, както и от преяждането като цяло, а не само със сладкиши.
Яденето на сладкиши предизвиква чувство на удоволствие и удовлетворение. Това ни кара да искаме да ги ядем все повече и повече. Не става въпрос обаче за пристрастяване към захарта. Захарта, сладките или други подобни ястия, казано по-просто, не отговарят на условията, водещи до пристрастяване към вещества, липсата на които предизвиква симптоми на абстиненция. Следователно захарта не е пристрастяващо вещество.
Захарта със сигурност не е единственият виновник за наднорменото тегло и затлъстяването, но може да допринесе за тях. Причината за наднорменото тегло и затлъстяването не е сложна: продължителен прием на прекомерни количества енергия, небалансиран разход на енергия. Консумацията на твърде много захар означава висока консумация на енергия, но мазнините са много по-вредни за нас.
Твърдението, че консумацията на захар и сладкиши прави децата хиперактивни, е много популярно сред родителите, които твърдо вярват в този мит. Това убеждение обаче е неправилно. Връзката между прекомерната консумация на захар и хиперактивността или други поведенчески смущения при децата никога не е била категорично потвърдена от научни изследвания.