Съдържание
Танините (танините) са съединения, естествено произведени от растенията. Те принадлежат към полифенолите и са силно реактивни съединения. Танините са водоразтворими и имат молекулно тегло в диапазона от около 500 до 3000 Da. Продуктите с високо съдържание на тези съединения имат остър, неприятен вкус и могат да бъдат токсични.
В случая на растенията, танините имат защитна функция, като възпират тревопасните животни. Наред с други неща, присъстват танини в кората на дъб, върба, смърч, кестен, лиственица, орехови листа, градински чай, вино, чай, ядки, в много плодове (като боровинки, ягоди, малини, червени боровинки, грозде, нарове, ябълки), в Св. пивна мъст, тинтява, ряпа, запарка от цистус и семена от бобови растения, елда, черен шоколад и какао.
Танини – разграждане
Разделяме танините на два вида:
- хидролизиращ - в центъра на молекулата е монозахарид, чиито хидроксилни групи са естерифицирани с остатъци от галова киселина или нейни производни; лесно се хидролизират до слаби киселини и основи или ензими;
- нехидролизиращи (кондензирани) – не съдържат захариди в молекулата, намират се в неузрели плодове и семена, които под влияние на зреенето се разграждат на съединения с по-малки молекули.
Танини – свойства
Танините се характеризират с много свойства, които са полезни за човешкото тяло, включително:
- успокояват раздразненията,
- намаляване на сърбежа и паренето,
- имат противовъзпалителни и антибактериални свойства,
- подпомагат работата на имунната система,
- предотвратяване на алергии.
Приети през устата, те имат стягащ ефект върху лигавиците, инхибират тяхната пропускливост, предотвратявайки например микрокървене от капилярни кръвоносни съдове (предимно в стомашно-чревния тракт).
Според учените танините могат да предпазват от всякакви тумории също така забавят скоростта, с която раковите клетки се делят. Те могат да помогнат за промяна на микрофлората на устата и червата, като елиминират патогенните организми. Силните антиоксидантни свойства на танините неутрализират свободните радикали, които увреждат основните клетъчни структури. Те инхибират липидната пероксидация и размножаването на HIV. Имат и антиканцерогенен ефект. Лесно хидролизиращите се танини се разграждат в храносмилателния тракт. Танините се използват и за противодействие на ефектите от отравяне с алкалоиди.
Танините се използват и за лечение на животински кожи. Антиоксидантната активност на танините също е важна за удължаване на срока на годност на храната. Пример за това е червеното вино, което благодарение на танините може да отлежава много години и не се окислява. Поради лекотата на свързване на танини с метални йони, те се използват за получаване на багрила.
Прекомерната употреба на растения, богати на танини, възпрепятства усвояването, наред с други, на витамини, макро- и микроелементи в стомашно-чревния тракт. Нехидролизиращите танини се разграждат в стомашно-чревния тракт до токсични съединения, причиняващи отравяне, поради което трябва да се избягва консумацията на незрели плодове.